Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

История

  1. — Добавяне

Студът изповядва любов вече седмици дълги.

От тази любов, както впрочем от всякоя, знам, се умира.

Студът ни е впримчил, жестоко въженцето дърпа.

Какво ти въженце, пристяга ни силно синджира!

 

И виж: люжовта ни е зимни ботуши обула.

Защо ли говоря за нея? Нали щом показва

и днес термометърът нейде под страшната нула —

от мраз преминават нещата направо към мразене?

 

Дойде в любовта януари, далече април е.

Дано не измръзнат най-нежните стръкчета, дето

отглеждахме дълго, от лошите погледи скрили ги,

и дето затопляхме с нашата плът — до сърцето.

 

Прогнозите чути — за много надежди са пречка.

Приижда от Севера студ безпощаден, арктичен.

Но дай да напълним с последните въглища печката,

която любов, помня, циганска май се нарича.

Край