Таньо Клисуров
Срок на годност

Пазар е градът. И скъп, и навъсен.

Купуваш, продаваш — додето умреш.

Тя друго си няма освен хубостта си —

клиентите плащат за нея добре.

 

И тя я продава на масата вечер

в едно кафене (днеска има ги бол).

Клиентите идват различно облечени,

поръчват еднакво — менте алкохол.

 

Не питат за име, къде е родена

и колко й трае работния ден.

Предлагат й сделка съвсем откровена,

финалът е винаги предизвестен.

 

Тя вече без тръпка го прави до края.

Дежурна прегръдка. Случаен партньор.

Разваля банкнотата, дава си пая

на притаения вън сутеньор.

 

И няма ни радост, ни мъка дълбока.

И късно е, късно за рязък завой.

Пазар е градът. Тя самата е стока.

А срокът на годност — изтича и той.