Таньо Клисуров
Бърлога

Дали ме обича онази, която бе влюбена в мене?

Години — камара се сбраха, затрупаха всичко;

затрупаха младост и тъжни минути, минути засмени.

Изтри се боята на нашите стари любовни привички.

 

Остана ни в края по-малко душа, а пък повече тяло.

А знам: без душа да живееш е толкова трудно.

Съзирам симптоми на разрив в единното цяло.

Око ми стана и по-придирчиво, и будно.

 

Съзирам все повече доводи не да прегърна,

напротив — дори да отблъсна, дори да избягам.

трезво си мисля, че тя, любовта, ще се върне,

но аз ще я срещна раздразнено, с тежка тояга.

 

Но после разбирам, че свит във дълбока бърлога,

тъй както стръвница, прикрила се в дните студени,

аз пак ще я чакам накрая, защото не мога

без нейното нежно-жестоко ръмжене.