Таньо Клисуров
Юзина

Почини си, сърце, мозък пламнал и ти почини си,

докога ще пулсирате с ритъм все така яростно бърз?

През юзината моя живот премина със скорост и писък,

на вълните понесъл амбиции, пориви, хъс.

 

Имам нужда най-сетне от пауза — дълга ли, къса ли —

да погледна в тревата и широко отворил очи —

да погледам спокойно високите облачни късове,

смела мравка да лази по мен, мисълта да мълчи.

 

Да мълчат сетивата ми, както в далечното детство,

само вятър априлски да поклаща великденче пак.

Да съм глух за войни, земетръси и бедствия,

да съм чист, недокоснат от драми любовни хлапак.

 

Но това си е просто поредната моя илюзия.

Освен себе си никого няма сега да виня.

Знам, животът шумя бурно в мен — през отворени шлюзове —

тъй моята малка юзина роди светлина.