Таньо Клисуров
Бягство

В планинското село щастлив си, приятелю, казваш.

Вън снежният вятър от дни заканително шътка.

Но вътре допрял си на печката топлата пазва —

почти сте в любовна прегръдка.

 

Машината пишеща млъкна с клавиши ръждясали.

Но котката твоя да мърка не спира, не спира.

В такова спокойствие като на сън се унася

човек и прекрачва в смъртта, сякаш без да умира.

 

Надявам се крачка такава ти няма да сториш

поне до април, ще дочакаш край своя транзистор.

Жужат новините: диктатор е нейде съборен,

пленен самолет търси в мрак принудително писта,

 

във тенис веригата — бум на ракетите млади…

Ти всичко узаваш, за всичко така се вълнуваш.

Бедата е там, че за нас сега никой не страда,

светът е забравил дори, че със теб съществуваме.

 

Но тази забрава да не превръщаме в драма,

албума на времето да не разлистяме мрачно.

Там просто ще видим, че нашите снимки ги няма;

където стояли са, срещат ни тъмни квадратчета.