Таньо Клисуров
Предварително следствие

— Кой си ти?

— Аз съм онзи юноша блед,

пил от надеждата тройна доза

и подкарал зеления си велосипед

към хоризонта примамлив и розов.

 

— Защо го направи?

— Лудост някаква. Грешка на младостта.

После — сигурна пристрастеност.

Всекидневна надежда. Тя

влиза лесно в младежките вени.

 

— Не го ли осъзна с възрастта?

— Не можах. Моите близки край мен

ме лекуваха с майчински грижи.

Велосипедът, нявга зелен,

избеля. Но не спря да се движи.

 

— Докога ще продължаваш?

— Знам ли. Виждам насън хоризонт.

И въртя пак педалите вечер.

Може би до последния стон

на надеждата ще съм обречен.

 

— Ще отговаряш за всичко пред съда.

— Но молба имам само една:

в безнадеждното трезвено бъдеще

да изкупя аз своята вина

във килия с поетите български!