Таньо Клисуров
Калугерки в града

Да бяха те островитянки екзотични,

загърнати с листа или оскъден плат —

не биха тъй стояли непривично

в пейзажа на съвременния град.

Говорят те на нашия език,

разбираме ги зад стените манастирски,

но тук ни сепват, спираме за миг:

какво ли всъщност от живота искат?

Защо избират този път, родени

тъй, както всички нас — във цветен ден,

а цял живот от радост са лишени

да имат плът и делник споделен

с любим човек, с детенце, за което

да мислят с нежна майчина любов…

Отправили са поглед към небето

и пращат примирен молитвен зов.

А може би са прави. Да си верен

на Бог или идея, да си друг

е по-достойно — в тази дреха черна —

сред евтината шарения тук.