Таньо Клисуров
Месо

1.

Озлобяхме, огрубяхме, зъбим се един на друг,

глухи сме за туй, което казва другата страна.

Заплашително размахва всеки свития юмрук.

„Смърт на…“ — пише с криви букви на случайната стена.

Накъде вървим, не знаем. Сякаш разумът съвсем

ни напусна и замина на незнаен материк.

Сякаш думите, с които щяхме да се разберем,

вече свършиха в езика, майчиния ни език.

2.

Динозаврите се преродиха

и човешки същества са днес.

Те отдавна вече се простиха

със праисторическия стрес.

Возят се във лукс автомобили,

на брега хотели вдигат те.

Рибки златни май са уловили,

та богатството им всеки ден расте.

На коктейли до министри лични —

с фракове — чадъри във калъф —

те стоят, а носят генетично

сляпо в себе си стръвта за кръв.

И току на екзотичен остров

или пък на шумен кръстопът

те кръстосват зъбите си остри

и месата си накрая изядат.

3.

Самоизяждане. Не се щадим.

Как всеки сам живота си изяжда!

Нима на себе си не си необходим?

Нима си сигурен: повторно пак се раждаш?

Не си, не си! Тогаз, кажи, защо

започваш от сърцето — със тревоги

разбиваш го, с лъжи? А после то

привиква с тях като с опасна дрога.

Разбиваш си ума — с ненужен страх,

със подчиненост пред убоги хора.

И в крайна сметка ставаш като тях,

на техните амбиции опора.

Разбиваш своя ден, а и живот.

Цената им нима ти не разбираш?

Не правиш нужния полезен ход

в шахмата свой и постоянно те матират.

И всъщност сам си се самоизял

с мазохистично чувство. Вече крееш.

За себе си — завършен канибал.

В коя епоха, братко мой, живееш?

4.

Бриджит Бардо, Бриджит Бардо,

намери попрището свое —

от Севера до моя дом,

от тук до паралела зноен —

глас вдигна, за да защитиш

от гибел всякакви гадини.

Човеците остави ти

да гинат още сто години.

5.

Световният месар работи без умора —

замахва със сатъра си, от който кръв се стича.

Богат е изборът. И може да се спори

кой вид месо клиентът най-обича.

Дали е щатското — цената му върви нагоре,

доставките от него са редовни в магазина.

Европа за доставки и пазари спори,

а българското — на половин цена в чужбина.

От Изтока, наречен Близък, са се запъхтели —

сортират пратки непрекъснато, на смени,

особено от пушечното. През последните недели

взривеното месо направо е обезценено —

минава митниците строги без сертификати,

компютрите товарите пресмятат.

Светът се е препълнил с месокомбинати.

А ние просто сме суровината.

6.

Жестокостта е главният герой

в живота ни, превърнал се на екшън.

Къде е хепиендът? Няма кой

да ни събуди, както става в лек сън,

да разберем, че все пак има път

и той достига нейде светлината.

Децата пред екраните мълчат.

И те прикриват. А са те цената,

която ние трябва да платим,

за своето безгрижие сегашно.

Герой добър ни е необходим,

защото иначе ще стане страшно:

децата ни — гори ме мисълта —

ще грабнат пистолети вдъхновени

и ще улучат право във целта.

А нашите сърца ще са мишените.