Таньо Клисуров
Старица

Кърпата, с която се пребражда,

избеля от слънце, от пране.

Болката в сърцето се обажда,

трудно сгъва вече колене.

Пенсията свършва до десети,

а цял месец трябва да яде.

А лекарства? Ами сметките проклети

за вода, за ток — тях откъде?

Слуша онзи ден как депутати

от екрана с тон по селски благ

обещаха ниските заплати

да се вдигнат с десет лева пак.

Но за пенсиите премълчаха.

Старците — те вече са на път.

Бяха те това, което бяха,

време е от тук да си вървят…

И подрежда тя една бохчичка

с дрехи, готвени за оня свят.

На човека му е нужно всичко,

докато е жив и още млад.

Но там, горе — Господ да му мисли

за вода, за ядене, за ток…

Снимка на сина до гръд притиснала,

тя потъва във съня дълбок.