Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

История

  1. — Добавяне

Ти беше моят град, мечта ми беше нявга, столице.

Днес стържат върху релсите трамваите,

                        тъй както ножове на заколение.

По ъглите застинали са просяци и молят се,

но във очите им чета заплаха вместо примирение.

Тук хората са само гърбове. Как да попиташ:

защо тъй дълго слънцето да се усмихне все се кани?

Тук даже гълъбите са високомерно сити

и не поглеждат към трошиците студена баничка.

Боботиш ми на чужд език с реклами и афиши,

с кого ли искаш да се разбереш, не зная.

На стадионите воюват както враговете стогодишни

и блудстват баровете, сякаш утре идва краят.

Крещят ми вестниците твои, от ужаса обзети —

на кражби и убийства всекидневни протоколи са…

Ако не бяха думите на твоите поети,

щях да помисля, че на друг народ си столица!

Край