Таньо Клисуров
Кръгла маса

Говорят, говорят… И нищо, и нищо…

Но кой ги избира? Кой постави ги там?

Слухът ни от думи докрай се пресища.

Сърцето е празно. А погледът — ням.

 

Да станат е време. И други да седнат.

По-умни. На маса с по-остри ъгли.

Защото сме днес по-нещастни и бедни,

отколкото бяхме до вчера, нали?

 

Изглежда, понякога кръглата маса,

призната, че уж с толерантност блести,

поражда нечакано нова опасност:

безплодно и в кръг мисълта се върти.

 

Понякога може и острият ъгъл,

и сблъсъкът, честно и мъжки приет,

искра да родят на новаторство мъдро

и крачка да сторим чрез него напред.