Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

История

  1. — Добавяне

Семафор червен ни показва Европа, но лъже любезно,

че много ни иска. А то е от нямане как.

И някой ден виж: в еврогарата вземе, че влезе

така старомодният, с парно налягане, български влак.

С прозорци — потънали целите в пласт мръсотия,

такъв — поочукан, с пердета раздрани, с комин

от тия, които и в Африка няма, от тия —

България дето опушват поне наполовин;

с кондуктор подкупен и пътници бедни и гладни,

които са тръгнали с дръзки мечти на гурбет;

с един машинист, занаята изучил по пладне,

а вече подкарал след пладнето влака напред.

Напред — към Европа или към съдба неизвестна

за хората в тесни купета, от нужда натъпкани в тях.

И песни от Добруджа сплитат се с ромските песни,

проплаква тракийски кавал и побиват те тръпки на страх…

Семафорът, казват, че щял да изгрее в зелено

и влакът ни български щял да потегли натам.

И аз съм му пътник. И всяка вина споделена

от мене е също, за всичко и мен ме е срам.

Не съм терорист, за да дръпна внезапна спирачка

и да заложа на релсите взрив, ей така — без адрес.

Аз мога единствено с горки сълзи да заплача —

стар български навик от тъмното робство до днес.

Край