Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
История
- — Добавяне
Семафор червен ни показва Европа, но лъже любезно,
че много ни иска. А то е от нямане как.
И някой ден виж: в еврогарата вземе, че влезе
така старомодният, с парно налягане, български влак.
С прозорци — потънали целите в пласт мръсотия,
такъв — поочукан, с пердета раздрани, с комин
от тия, които и в Африка няма, от тия —
България дето опушват поне наполовин;
с кондуктор подкупен и пътници бедни и гладни,
които са тръгнали с дръзки мечти на гурбет;
с един машинист, занаята изучил по пладне,
а вече подкарал след пладнето влака напред.
Напред — към Европа или към съдба неизвестна
за хората в тесни купета, от нужда натъпкани в тях.
И песни от Добруджа сплитат се с ромските песни,
проплаква тракийски кавал и побиват те тръпки на страх…
Семафорът, казват, че щял да изгрее в зелено
и влакът ни български щял да потегли натам.
И аз съм му пътник. И всяка вина споделена
от мене е също, за всичко и мен ме е срам.
Не съм терорист, за да дръпна внезапна спирачка
и да заложа на релсите взрив, ей така — без адрес.
Аз мога единствено с горки сълзи да заплача —
стар български навик от тъмното робство до днес.