Таньо Клисуров
Дървета

Аз съм ниско дърво между високи дървета.

Буреносният вятър задуха ли — върховете им кърши.

Невредим си оставам. Но идва часът на козите.

Щом стопанинът техен на паша дотук ги изкара,

те оголват до кости стеблото ми нежно

и опасват листата зелени от клоните мои.

Има хора, избрани да поемат най-силните удари

към държавата наша във дни на войни и нещастия.

Аз им правя поклон. Но приветствам и другите хора —

тези, дето заспиват с тревога за хляба семеен,

дето все им изгризват стеблата острозъбите грижи

и опасват листата на всяка мечта вдъхновена.

Тези хора са повече — хиляди, даже милиони —

нискостебли гори по полета, рътлини и хълмове.

Аз със тях се гордея, точно тях определям с голямото,

неумиращо и напролет разлистено име Народ.