Таньо Клисуров
Буферна зона

Между мен и Живота не искам аз буферна зона —

с каски сини населена, за да спя спокоен, и сит.

Нека той ме напада внезапно, съня ми да гони,

нека всяка илюзия празна взриви с динамит.

 

Нека рани нанася, нека Живота ме граби.

Ще воюваме още. Какво винаги — нищо без бой

той не е отвоювал от мен и от моята слабост.

Победител не може да каже, че станал е той.

 

И съм горд, че и малкото мое от него не просих —

отстоях го на своята граница в битки до днес.

И по вежди и устни чернилка барутена нося,

че залягах в окопи, за да браня аз своята чест.

 

А за буферна зона нека други да молят съдбата,

пред Живота те тъй не застават — очи във очи.

Отдалече го гледат с бинокъл, а там през стъклата

замъглени контурът му само личи.