Людмила Холодович
Нова среща със Сакьо Комацу

Известно е, че научната фантастика се развива бурно в много страни. В това отношение не прави изключение и Япония. В последните двадесет години тиражите там се увеличиха няколко пъти, появиха се нови, талантливи писатели. Едно от водещите имена днес е С. Комацу. Роден е през 1931 г. в Осака. Завършва филология в Киото, упражнява различни професии, но по-късно се отдава изцяло на литературна дейност. Автор е на много романи и повести, сред които най-известните са: „Мир на земята“, „Японските апачи“, „Епохата на зъба“, „Японският дневник на Гоемон“, „Потъването на Япония“, „Денят на възраждането“ и др. Произведенията на Комацу са преведени на много езици и част от тях се екранизират с голям успех.

Българският читател вече е запознат с творчеството на този автор. През 1983 г. издателство „Отечество“ отпечата неговия най-известен роман „Потъването на Япония“. И в това произведение, както и в останалите творби на Комацу се вижда, че той не е само писател фантаст, който се стреми да поднесе занимателно четиво, а и хуманист, дълбоко загрижен за съдбата на човечеството. Творецът с тревога наблюдава онези явления в съвременността и онези социални тенденции, които при своето по-нататъшно развитие биха могли да заплашат живота на Земята. И в този смисъл той е писател с будна, чувствителна гражданска съвест, един от гласовете в литературния свят, който зове да се осъзнае надвисналата реална опасност.

И все пак кое е новото, поднесено от популярния писател фантаст в романа „Денят на възраждането“?

Това е роман предупреждение, който разкрива опасните последици на провежданата в някои страни подготовка за бактериологична война. Повествованието ни отвежда в един от секретните институти в Англия, където се получават нов вид бактерии, които биха могли да се превърнат в страшно оръжие. Един от създателите на този нов вид смърт е професор Карлски. Сам ужасен от поразяващите им свойства, той иска да изпрати образци на своя колега професор Райзенау от университета в Пилзен с надежда, че там ще успеят да създадат противодействуващо средство. Но поради неволна грешка на професор Карлски тези образци стават притежание на чужди агенти, които със самолет отнасят ампулата с бактериите. Самолетът катастрофира… В района на катастрофата пламва епидемия от неизвестна болест, която бързо се разпространява в целия свят. Учените от най-модерно обзаведените лаборатории се оказват безсилни пред непознатите микроорганизми.

Романът „Денят на възраждането“ е доказателство как един талантлив писател фантаст, какъвто е Комацу, чрез силата на своето въображение и прогностичната си интуиция може не само умело да изгради завладяващо, динамично повествование, но и да внуши, че не бива да допуснем да се случи непоправимото. С голяма сила звучи неговото предупреждение за опасността, която съпровожда изследванията над вируси и бактерии. Верен на своята гражданска позиция, японският писател се противопоставя на използуването на науката за военни цели. Като разглежда проблема за моралната отговорност на учените, той не се бои да заяви, че учен, който не мисли за последиците от своите изследвания, може да се превърне в престъпник. Комацу обрисува два типа учени — едните, сляпо завладени от своите амбиции, тласкани от научно любопитство, извършват опасни изследвания над бактерии и вируси; и други, които разбират, че изследванията им могат да доведат света до гибел. В случая не по-малка е обаче и отговорността на политическите дейци, които поставят личните си интереси и престижа на своите страни над интересите на цялото човечество.

Романът „Денят на възраждането“ ни напомня художествена публицистика. В известен смисъл той се приближава до научнопопулярната литература и в него липсват ярки, психологически сложни образи. Независимо от това книгата звучи убедително, въздействуващо и макар че е писана преди двадесет години, е особено актуална в наши дни.