Христо Смирненски
Цензурата (Жених бе мракът, глупостта пък булка…)

Жених бе мракът, глупостта пък булка

и брак свещен ги свърза тях.

Под песента на дяволска цигулка

бе първият им общи грях.

 

На брачното легло в таз вечер първа

от мрака и от глупостта

роди се не дете, а зла свекърва

и цензура назва се тя.

 

Като дете на глупостта, тя, зла и гневна,

против ума се опълчи;

родена в тъмно, съскаше вседневно

към всяко снопче от лъчи.

 

И щом бе вече немощна и слаба,

непразна се усети тя

и за наследник тази жълтозъба баба

закон печатен завеща.

 

Затуй в часа на нейната кончина

камбана празнично не бий —

замлъкна тя, а ето хищно зина

отрок със същите зъби.