Читателски коментари (за „Албатросът “ от Шарл Бодлер)

  • 1. Yenkl (24 ноември 2019 в 19:44)

    Пишейки това стихотворение, поетът се вдъхновил от едно преживяване по време на морско пътуване, на палубата, опитвайки се да спаси клетата птица от ръцете на своя убиец.

    Много силно стихотворение, а какво ли е да се чете на оригинал - уникално! Ще усетим поезията, ако нашата душа бъде в съзвучие с тази на поета. И сякаш отвъд гроба той ни прошепва, и макар времето и пространството да ни делят, възкресяват този мироглед и тези чувства, които ни са сродни!

    Намерих един превод на български на едно стихотворение в проза, което се доближава най-много, при все че не е от най-лиричните му такива:

    Винаги трябва да си пиян. В това е всичко; само в това е въпросът. За да не усещаш ужасното бреме на Времето, което премазва плещите ти и те отвежда към земята - трябва постоянно да се опияняваш.

    С какво ли? С вино, с поезия или с добродетели - все едно. Само - опивай се!

    И ако някога - на стъпалата на някой дворец, сред гъстата трева на някой ров или унилата самота на своята стая - се събудиш, леко или съвсем изтрезнял, попитай вятъра, попитай вълните, звездите, птиците и часовника - всичко, което те носи напред, което простенва, всичко, което тече, говори и пее, - питай ги колко е часът. И вятърът, вълните, звездите, птиците и часовникът ще ти отговорят: "Тъкмо време за опиянение!" За да не бъдеш роб, мъченик на Времето - непрестанно се опиянявай! С вино, с поезия или с добродетели - все едно!

Само регистрирани потребители могат да дават коментари.