Читателски коментари (за „Гордост “ от Джудит Макнот)

Barlow,

Приемете искрените ми извинения моля, тъй като явно съм ви засегнала, а съвсем не исках това!

Разбирам наистина много добре възраженията Ви за своеволната употреба на думата „шедьовър“ по повод въпросната книга, както и хилядите подобни на нея. За мен „Гордост“ е една от посредствените книги специално на тази авторка. Също така никога не бих нарекла роман от този вид „шедьовър“, защото смятам, че е неуместно. Дори и недотам убедителните творби на сестрите Бронте не бих причислила към жанра. Да, наистина не сте казал нищо срещу Дж. Остин, а това бе мое вмъкване, извинете за което. Просто се опитах да Ви обясня друга позиция (на някои от дамите тук), за да се сложи край на недоразумението, което струва ми се, възникна сякаш от нищо. Във виртуалното общуване (поне на мен) е малко по-трудно да се постигне изглаждането на подобни неразбории, тъй като липсват прекият диалог и визуалният контакт. Не смятам „негативните мнения“ като Вашето за тролене под подобни романи така или иначе, но и защото се аргументирахте с цитат от текста и няма как да Ви възразя. Дори признавам, че силно ги предпочитам пред: " Книгата е уникална", „Прочетете непременно“ и т.н.. Освен това можете да изказвате справедливото си възмущение и това не подлежи на дискусия, тъй като е Ваше неприкосновено право. Различното от това би било своеобразна цензура и първата стъпка по ужасния път към изгарянето на книги.

Последна вметка, ако позволите. Има хора, за които книгата носи наистина само удоволствие и затова избират такава, през която „да преминат“ като на филм, без да се замислят, а само да съпреживяват. Но има и хора (Вие явно), на които именно процесът по осмисляне и научаване на нови и ценни знания доставя тази радост. Не мога да не се стърпя да направя и още едно сравнение. Харесвам изключително много картините на Тамара де Лемпицка. Намирам ги заредени с експлозивна еротика в най-чист и съвършен вид, доколкото може да бъде предадена в съвременното изобразително изкуство. Оказа се, че това си е само мое мнение сред тези, с които коментирах художничката. Явно само аз виждам изключително наситените сексуални пулсации. Присмяха ми се, няма да описвам как, но това в никакъв случай не ме обиди или направи нещастна. Не мога да накарам другите да видят това, което виждам аз, нито пък твърдя, че съм права във възприятията си. Явно същият момент го има и по отношение на „розовите“ романи. Дамите, които изпадат във възторг от тях, не биха желали или могли (в по-лошия случай) да разберат Вашата позиция.

Бъдете здрав и всичко най-добро желая!