Същата лигавщина като предходните две книги. Само разтягане на локуми и никакво развитие.
Едно и също и в трите книги. Главната героиня обича главния герой, а той се прави на недостъпен, но когато тя изчезне на някъде решава, че всъщност я обича и не може да живее без нея.
А изразните средства използвани от авторката са направо смехотворни. „Неговия могъщ меч, който влиза в разтвореното й цвете“. Буахахаха
И всичките тея могъщи рицари, които не спират да дрънкат за наранените си чувства. Сериозно ли?
Пълна загуба на време е цялата поредица. Довърших я само от инат, че съм я започнала.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.