Шърли Бъзби
Циганката (20)

18

На следващия ден и двамата се събудиха късно. Катрин, облечена с тясна бяла пола и туника от червена коприна, пристегната с широк колан, се бе облегнала на железния парапет на балкона, за да се наслади на топлите слънчеви лъчи, когато гласът на Джейсън я стресна:

— Радвам се да те видя, любов моя. — Той понечи да я прегърне, когато на вратата се почука.

Слугата в ливрея, който се появи в отговор на краткото „Да“, не беше от персонала на хотела. Катрин разбра, че новината, която бе донесъл, не изисква отговор, защото пратеникът подаде запечатано писмо, получи полагаемия му се бакшиш и се сбогува с учтив поклон.

Докато Джейсън четеше писмото, Катрин го наблюдаваше скрито. Лицето му беше извърнато настрани и по-сериозно, отколкото го беше виждала досега. Трябваха му само няколко секунди, за да прехвърли известието, после внезапно вдигна глава и забеляза, че тя го наблюдава. Катрин се изчерви от смущение.

— Пак ли играеш ролята на плаха сърна, малката ми? — попита подигравателно той. — Ако ти прави удоволствие да ме гледаш, няма защо да се смущаваш! Аз също те гледам с удоволствие.

Решена да не се остави да я предизвика, Катрин му обърна гръб и отново се облегна на парапета. Ръцете й трепереха от напрежение.

— Трябва да изляза — обясни зад гърба й той. — Много съжалявам, но ще трябва сама да намериш с какво да си запълниш времето, докато се върна. О, а ако ти хрумне да избягаш — най-добре веднага си избий тази мисъл от главата. Знай, че снощи размених няколко думи насаме с портиера, при което джобът му натежа с две-три златни монети. Колкото и да ми беше неприятно, трябваше да му обясня, че макар и женени отскоро и много, много щастливи, ти имаш пристъпи на умопомрачение, при които се превъплъщаваш в ролята на друга жена и си въобразяваш, че съм те отвлякъл от дома ти. — Той помълча малко и почти добродушно добави: — Нали разбираш, пиленцето ми, няма смисъл да се опитваш да бягаш. Само ще принудиш слугите да те заключат в стаите ти.

Когато Джейсън излезе, Катрин се хвърли на леглото и гневно стисна зъби. Той се отнасяше с нея като с играчка! Поне веднъж да можеше да излезе победителка в тази игра на котка и мишка!

Джейсън пристъпи прага на американското посолство, което се намираше на улица „Турньон“, с доволна усмивка. Само след минута го въведоха в малък кабинет, където го очакваше Джеймс Монро — извънреден и пълномощен посланик на президента Джеферсън в Париж.

Монро седеше зад масивно писалище от черен дъб, което беше изпълнило цялото помещение, вдълбочен в проучване на някакво официално писмо. Когато Джейсън влезе, той се надигна и проговори с измъчена усмивка:

— Документи, документи и пак документи! Мисля, че е време някой да открие начин за обхващане съдържанието им с един поглед…

Джейсън стисна протегнатата му ръка и се усмихна с разбиране.

— Досега не ми се е налагало да се занимавам с такива неща. Наистина ли четете всичко?

Монро му намигна приятелски и призна:

— Чета всяко трето изречение, но дори тогава имам чувството, че главата ми ще се пръсне. Кажете ми, млади човече, какво ви води в Париж? Смятах, че Джеферсън желае да останете в Англия, докато пратеникът му реши да ви повика. Ливингстън все още не е изразил желание да ви види тук, затова не разбирам какво означава настоятелната молба за среща, която ми изпратихте снощи. Да не сте се спречкали с френското правителство?

Макар последният въпрос да бе зададен в лек светски тон, Джейсън усети зад него напрежение и сериозност. Отговорът му прозвуча трезво:

— Простете, че се наложи да бъда толкова кратък. Известни обстоятелства ме принудиха да се срещна възможно най-бързо с вас — преди преговорите, които водите, да са прекрачили известна точка.

Монро се облегна удобно в креслото си, измери Джейсън с изпитателен поглед и замислено проговори:

— Знам, че се ползвате с доверието на Джеферсън и сте осведомен за някои подробности относно сделката за Ню Орлиънс, но все още не разбирам каква роля играете всъщност. Ще бъдете ли така добър да ме просветите по въпроса?

— Боя се, че и самият аз не проумявам докрай ролята си. А щом не я разбирам, как бих могъл да ви я обясня?

Монро не сметна уклончивия отговор на Джейсън нито за смешен, нито за забавен.

— Така значи — промърмори сухо той. — Не желаете да говорите за това. Е, добре, може би трябва да се радвам, че президентът е заобиколен от дискретни сътрудници… За какво става дума?

Джжейсън отговори, подбирайки внимателно думите си:

— Ще ви разкрия една възможност, която може да бъде от значение за преговорите. Първо обаче трябва да изясня две неща. Не мога да ви кажа откъде съм почерпил знанията си. Ще ви дам честна дума, че това, което ви казвам, е истина, и вие трябва да ми повярвате. Второ, няма да отговарям на въпросите ви. — Той погледна Монро право в очите и заяви: — Ако не се съгласите с тези две съображения, няма защо да продължаваме разговора си.

Обезпокоен и едновременно с това заинтригуван, Монро оглеждаше внимателно събеседника си. Какъв нахалник! Ала Джеферсън му бе поверил секретна информация, а президентът умееше да подбира хората си. Младият Севидж се славеше като дебелоглав и безогледен човек. Всъщност, тези качества носеха определена полза. Нищо не му струваше да изслуша съобщението му.

— Продължавайте! — кимна с усмивка той. — Събудихте любопитството ми и ви обещавам, че няма да задавам неделикатни въпроси.

Джейсън се приведе напред. Обичайното подигравателно изражение изчезна от лицето му.

— Сдобих се с известни сведения — започна той, — според които френският финансов министър Барбе-Марбоа наскоро е направил посещение при вас и посланик Ливингстън. Осведомил ви е, че Франция би желала да преговаря с вас не само за продажбата на пристанището и града Ню Орлиънс, а и за цялата Луизиана.

За момент Монро не успя да прикрие учудването си. Барбе-Марбоа наистина бе дошъл в посолството, но дали младият човек беше осведомен за препятствията, които се изпречваха на пътя на френското предложение? Дори ако не вземеха предвид огромната сума, която искаше Франция и която Съединените щати надали бяха в състояние да съберат, нито Монро, нито Ливингстън бяха упълномощени да купуват земя. Трябваше да преговарят за правата над Ню Орлиънс, за плавателния път по Мисисипи и толкова. Имаха ли право просто така да закупят една огромна територия? И то от правителство, което може би не беше неин законен собственик?

Монро въздъхна и се постара да обясни:

— Вие, разбира се, знаете, че в конституцията не е предвидено такова нещо. Кой би помислил, че Наполеон има такива фантастични идеи?

Без да се впуска в юридически подробности, Джейсън продължи:

— Аз пристигнах тук като агент на английската банка Хоуп и Беаринг, ако желаете да го наречете така. Те ме упълномощиха да ви съобщя, че са готови да отпуснат на Съединените щати всяка сума, която е необходима за покупката на Луизиана.

Монро загуби ума и дума; това беше повече, отколкото смееха да се надяват. После попита, без да разкрива и частица от възбудата си:

— Докъде са готови да стигнат банкерите?

За първи път, откак беше влязъл в стаята, Джейсън се отпусна. На лицето му изгря обичайната подигравателна усмивка.

— Десет милиона с шест процента лихва — отговори той.

Монро въздъхна доволно. По-късно двамата с Ливингстън щяха да си поблъскат главите над проблема как Хоуп и Беаринг са узнали за продажбата на Луизиана и — което беше още по-важно — откъде им беше известна горната граница, която американците бяха поставили за продажната цена.

Джейсън сметна, че задачата му е изпълнена, отклони умело настойчивите въпроси на Монро и се сбогува. Сънародникът му успя само да го увещае да дойде отново след няколко дни и да държи американското посолство в течение на намеренията си.

След като първата част от работата беше свършена, мислите на Джейсън се насочиха отново към Тамара. Време беше да изработи някакъв план за пребиваването им в Париж. След обещанието да поддържа постоянна връзка с Монро първоначалното му намерение да наеме дворец извън града надали щеше да се осъществи.

Поддавайки се на някакво внезапно настроение, той спря край една от многобройните сергии с цветя и купи два огромни букета червени карамфили. Реши, че е малко смешен, когато влезе натоварен с цветята в разкошното фоайе на хотела, и съчувствената усмивка на портиера само усили неловкостта му. Само след минути целият персонал щеше да узнае, че мосю и мадам Севидж са се скарали или че са лудо влюбени един в друг. Никак не му харесваше да става предмет на разговори между прислугата и когато влезе в антрето, на челото му беше изписана дълбока бръчка.

Захвърли небрежно карамфилите на зеления диван в салона си и остави шапката си на малката масичка. Едва тогава забеляза, че хихикащите, весело бъбрещи женски гласове идват от стаите на Тамара. Смаян и едновременно с това ядосан, той прекоси с бързи крачки салона и разтвори широко свързващата врата.

Спря на прага и огледа изумено бъркотията от женски дрехи и дрънкулки, платове и модни рисунки. Топове коприна, муселин и брокат бяха натрупани на дивана, другите мебели също бяха покрити с всевъзможни предмети, задоволяващи женската суетност. Две млади личности в униформи на продавачки трескаво разгъваха нови топове. При влизането му момичетата се стреснаха, а мрачната му усмивка окончателно прогони веселото им настроение.

— Тамара, какво става тук, по дяволите? — изкрещя гръмовито Джейсън.

Тихите гласове в спалнята на Тамара веднага замлъкнаха. Селд минута младата жена изскочи от стаята си, увита в прекрасно творение от прозрачен тюл, следвана по петите от Жана и някаква непозната дебела жена. С невинна и същевременно предизвикателна усмивка Катрин изгука:

— О, скъпи, не те очаквах толкова рано. — Тя затанцува на пръсти към смаяния Джейсън, надигна се и залепи нежна целувка в ъгълчето на устата му. Преди да е успял да се съвземе от смайването си, тя продължи умолително: — Скъпи, скъпи Джейсън, как можа да ме оставиш сама цял следобед! Толкова ми беше скучно! Не можеш да си представиш колко е ужасно да нямаш нито стотинка и да не познаваш никого в този огромен град! — Тя вдигна премрежен поглед към него и очите му се присвиха в безмълвно признание на артистичния й талант.

Ала Катрин не беше свършила. Следващото й изявление прозвуча като драматичен стон:

— Беше просто непоносимо! Поговорих с портиера и той ме насочи към мадам Елоиз. — Тя посочи с усмивка сивокосата жена. — Любезният портиер й изпрати съобщение да ме навести. Тя е известна модистка.

Преди няколко години Джейсън беше закупил за една от любовниците си в Ню Орлиънс две рокли от известната модистка и сега простена вътрешно от мисълта за цените й.

Катрин не можеше да знае за какво мисли „съпругът“ й, но забеляза лошото му настроение и се зарадва. За да го ядоса още малко, продължи да бъбри весело:

— Не е ли чудесно от нейна страна, че донесе всички тези прекрасни неща? Казах й, че ще купя няколко рокли и наметки. Ти ми обеща нов гардероб и исках да ти покажа, че ценя високо великодушното ти предложение. — В очите й проблеснаха злобни искри. Тя се облегна на гърдите му и въздъхна: — Само си помисли колко е ужасно, че жена ти няма какво да облече! Нали знаеш, заминахме толкова бързо от Англия, че нямах време дори да си събера багажа!

Джейсън нямаше намерение да й позволи да се наслаждава на триумфа си. Привлече я към себе си и затвори устните й с дълга, настойчива целувка. Неловкото мълчание на двете жени, които присъстваха на интимната сцена, не го разтревожи нито за миг. Той притисна до себе си „жена си“ и започна да милва меките й хълбоци.

Смаяна от лекотата, с която шегата й се обърна срещу нея, Катрин се изтръгна от прегръдката му и го изгледа с цялата злост, на която беше способна. Закри с тялото си очевидната му възбуда и измънка с пламнало от смущение лице:

— Бихте ли излезли за момент, моля? Разбрах, че Жана ви е приготвила освежителни напитки долу в салона. Ще продължим пробите, когато си отпочинете. Жана ще ви покаже пътя.

След като жените излязоха, в стаята се възцари затишие пред буря. Катрин не можа да издържи и прекъсна надвисналото мълчание:

— Как можа? Нямаш ли поне малко чувство за приличие?

— Ти май забравяш, че се намираш на моя територия и че правя, каквото си поискам. Какво си въобразяваш, като си повикала тези жени? Вярно е, че исках да ти купя дрехи, но първо трябваше да уредя някои неотложни въпроси. Не можа ли да почакаш? Да не се уплаши, че ще се изтръгна от алчните ти лапички, преди да си успяла да ме изстискаш?

— Може би си спомняш, че на излизане ме посъветва да се позабавлявам. Това и направих.

Джейсън вече не можеше да се владее.

— Виждам, виждам — отговори с добре изиграно спокойствие той. — Какъв късмет, че веднага разбрах колко приличаш на жените от твоя сорт. — Усмивката му изразяваше ледено презрение. — Като си помисля какво ще ми струва посещението на мадам Елоиз, би трябвало да се надявам, че ще проявиш малко повече отзивчивост в леглото, прав ли съм?

Само преди няколко дни Катрин щеше да му залепи плесница за тези думи, но междувременно се беше научила да прилага и други средства. Отговорът й прозвуча небрежно:

— Досега не си платил нито стотинка за девствеността ми, а тя не ти беше предоставена доброволно.

— Я виж ти! Какви думи започнаха да излизат от устата ти! Когато се сращнахме за първи път, може и да си била нова в занаята, но те уверявам, че схващаш много бързо.

— Разбира се — отговори равнодушно Катрин. — Имах опитен учител.

Сух смях изрази похвала за забележката й. Джейсън огледа стаята и проговори спокойно:

— Повикай ония проклети жени. Обещах ти парижки гардероб, затови си купи всичко, което ти харесва. И кажи на мадам да дойде при мен, преди да си тръгне.

— Защо?

— Не се вълнувай, котенце! Няма да върна поръчките ти. Искам просто да обсъдя с мадам по-неприятната страна на въпроса, например колко ще ми струват капризите ти. — Погледът му отново се помрачи. — Предполагах, че ще ми излезеш скъпо, но нито за миг не бях помислял, че няма да получа почти нищо срещу парите си.

Той замълча очаквателно, но Катрин се овладя и отговори делово:

— Нямаше ли една поговорка, която ни учи да не купуваме котка в чувал?

Отговорът беше затръшването на свързващата врата. Джейсън бе изскочил навън, за да не се поддаде на властното желание да я раздруса хубавичко. Катрин се усмихна измъчено и се отпусна на най-близкия стол. Трепереше с цялото си тяло. Беше спечелила един рунд, но само тя си знаеше колко усилия й бе струвало. В очите му се четеше такова презрение, от цялото му същество се излъчваше такъв леден студ, че в сърцето й нахлу нещо като разочарование.

Когато жените се върнаха, изборът на новите рокли и пробите, които до преди малко й доставяха такова удоволствие, й се сториха уморителни и досадни. Почувства облекчение, когато мадам Елоиз си тръгна. Щом остана сама, се сви на леглото и притихна. Шивачката бе обещала, че две от роклите ще са готови още утре. Защо не можеше да мисли за нищо друго, освен за лицето на Джейсън? За разочарованието му, за устните, които се свиваха отвратено…