Катрин Стоун
Даровете на любовта (30)

ТРИДЕСЕТА ГЛАВА

Холи не можа да пристигне инкогнито при Джейсън. Известният актьор и режисьор живееше в сграда с повишена охрана. Без неговото разрешение успя да се приближи единствено до униформения портиер, в облицованото с мрамор преддверие.

От друга страна това бе добре дошло. Имаше къде да остави багажа си, а и портиерът я увери, че може да й поръча такси веднага щом реши да си тръгне.

Човекът услужливо се обади на Джейсън и само след секунди Холи вече пътуваше нагоре, с частния асансьор за апартамента.

Джейсън вече я чакаше пред лъскавата месингова врата. Около очите си имаше тъмни кръгове.

— Холи?

— Трябва да поговоря с теб — резервирано произнесе тя.

— Заповядай.

Във всекидневната тя отказа поканата му да се разположи удобно на мекото канапе. Вместо това остана права и потърси опора в облегалката.

— Държа да разбера някои неща, Джейсън.

— Добре.

Холи пое дълбок дъх и после започна да рецитира неколкократно репетираните слова.

— Искам да знам дали щяхме да прекараме целия уикенд в хотела, който се намира само на няколко мили от жилището на баща ми, без ти изобщо да ми споменеш, че е жив.

— Да — отчетливо и ясно отговори Джейсън. — Щяхме.

Потвърждението на страховете й ненадейно отприщи гнева, който се бе натрупал в нея. Ядосваше се не толкова заради себе си, колкото заради баща си.

За Холи откритието, че баща й е жив, беше най-невероятният и най-неочакваният подарък. Дори и не бе помисляла да го търси. Но за него всеки ден от последните седемнадесет години е бил изпълнен с тъга, мъчение и преследващо угризение, че не прави достатъчно, за да намери дъщеря си. Нима Джейсън можеше да постъпи наистина толкова жестоко? Щеше ли да лиши Лоурънс за цял живот от възможността да осъществи целта си. Да. О, Господи, той току-що го призна! Сега знаеше отговора и можеше да си тръгне. Само дето яростта и сърцето й настояваха да разбере докрай причините за неговата постъпка.

— И ти хладнокръвно щеше да сториш това на баща ми?! Ако ти бях казала, че имам бледи спомени за него, или че понякога не ми е обръщал достатъчно внимание, защото е бил страшно изморен от непосилния труд, щяхме ли да прекараме уикенда в разглеждане забележителностите на Сиатъл?

Джейсън видя, че цялата е настръхнала от болка и от убеждението, че е предадена от него. Трябваше да я обори заради сърцето си, заради любовта си и заради самия живот. Разполагаше само с едно оръжие в арсенала си — истината. Трябваше да я каже.

— Ако бях убеден, че една нова среща с него ще бъде болезнена за тебе, че ще ти донесе страдания, да, точно така щях да постъпя.

— Ако си бил убеден? Ако сцената не бъде изиграна точно според очакванията на наградения от Академията режисьор, то няма да има сцена? Това ли се опитваш да ми кажеш?

— Да, Холи, точно това се опитвам да ти кажа.

— Дължа ти толкова много, Джейсън. Но сега те мразя…

— Ще ми дадеш ли възможност да ти обясня? — попита той настоятелно. Очите й не желаеха да срещнат каквото и да било обяснение. — Холи, няма ли да ми позволиш да опитам?

Отговори му с вяло кимване. Не желаеше да говори, защото гневът й ненадейно бе оборен от нежността, тъгата и отчаянието, които долови в гласа му. Нуждаеше се от нов прилив на гняв в себе си, за да може да се откъсне завинаги от него и неговото арогантно обяснение сигурно щеше да го предизвика.

— Представи си за момент, че сме герои в някоя от твоите книги — започна Джейсън. — Ти си героинята, а аз — колкото и да не желаеш да го възприемеш — героят.

— Никой от моите персонажи не би постъпил така, както се канеше да постъпиш ти! — прекъсна го тя разпалено и убедително. — Никой не може да бъде толкова жесток.

— Грешиш, Холи. Прочел съм всичките ти книги и вярвам, че при подобни обстоятелства твоите герои биха постъпили точно като мене, и то поради същите причини.

Изпълнените с ярост само допреди секунди прекрасни синьо-зелени очи все още светеха разпалено, но Джейсън забеляза в тях и искрици на объркване. Едва когато се убеди, че тя го слуша внимателно, той продължи:

— Баща ти би могъл да бъде чудовище. Може да е издевателствал ужасно над тебе, докато си била малка. А аз не исках да бъдеш наранена. Не бих позволил това. Не се правя на герой, Холи, но не можеш ли да си представиш поне един от мъжете в твоите романи да постъпва като мене?

Да, можеше, но само ако, само защото…

Той видя как искриците на объркване отстъпиха място на внезапно лумналата надежда.

— Обичам те, Холи. Затова постъпих така. Защото те обичам.

— Джейсън…

Той се приближи към нея от другата страна на канапето, което ги разделяше като бариера. Холи вдигна глава и както при водопада предишния ден, Джейсън откри в погледа й неприкритата вяра в магията на любовта. Но тогава бързаше да сграбчи момента, преди морските вълни да го отмият като крайбрежен пясък. Сега обаче нямаше за какво да бърза.

Дълго, много дълго те просто се гледаха. Но накрая и двамата не можаха да преодолеят желанието си да се докоснат.

Джейсън галеше ласкаво устните й с разтреперани пръсти и със собствените си устни. И макар че Холи нямаше никакъв опит, тя знаеше как да посрещне целувките на мъжа, когото обича.

Целуваха се дълго и ненаситно. Целувките им се взривяваха от нежни поздрави в страстни изблици на глад, от нежна топлота — в изгарящи пламъци, от невинни нашепвания — в настоятелни повици.

— О, Холи! — Горещият дъх на Джейсън направо я изпепеляваше.

Седяха на канапето. Някогашната бариера се бе превърнала в гостоприемно ложе на тяхната любов.

— Джейсън? — обърна се тя към него, учудена сякаш на себе си, и добави доста по-самоуверено: — Люби ме.

Той пое дълбоко въздух.

— Не искаш ли да почакаме до сватбената нощ?

Очите й грееха с най-прекрасния си блясък. В излъчващото се щастие Джейсън откри и още нещо. Радостното посрещане на мисълта за тяхната сватба предизвика нов изблик на желание, което бе по-силно и от най-страстните целувки. Изминаха дълги минути, докато той се поуспокои.

— Всъщност може да не е съвсем сватбена нощ — каза той накрая нежно.

— Не те разбирам?

— Умувах върху нашата сватба. И измислих нещо, което и на тебе ще ти хареса — да се оженим в Бероу през юни. Можем да разменим пръстените си точно когато слънцето залязва.

— О… — прошепна тя и разклати разбърканите си от милувките му златисти къдрици.

— Не? Не желаеш да се омъжиш за мен?

— О, да. Искам да се омъжа за теб.

— Но не в Бероу?

— Да, в Бероу! Но, Джейсън, не желая да се въздържаме дотогава. Няма никаква причина да чакаме. Та ние вече сме женени, нали? Нашите сърца вече са слети в едно… нали?

— Да, любов моя. Да.

Сърцата им наистина вече бяха женени, а скоро и телата им щяха да се слеят. Джейсън обгърна нежно лицето й, очарован от нейните красота, надежда, доверие и… невинност, въпреки страстта в целувките й.

— Притесняваш се, че мога да забременея? — запита тя, когато забеляза, че той внезапно се намръщи.

— Не — отговори бързо той. — Мислех си колко прекрасно ще бъде всичко.

— Но нещо те притеснява.

— Не искам да те нараня, Холи — призна й той смутено. — Не искам да ти причиня и най-малката болка.

В очите й се възвърна същата въодушевена самоувереност, с която го бе помолила да я люби.

— Нашата любов не би могла да ми причини болка, Джейсън.

 

 

Холи и Джейсън отпразнуваха любовта си по най-прекрасния начин, нежно и страстно, съединявайки телата си. Това бе върховното блаженство, което Холи описваше в книгите си и което се постигаше единствено в неподправената и чиста любов.

Любиха се с благоговение и наслада. Дълго след това Холи остана да лежи в неговата нежна прегръдка с широко отворени очи.

— Никога не съм предполагала… — прошепна тя. — Писала съм за правене на любов, но…

— Но ти си знаела, Холи — противопостави се тихо Джейсън. — Познавала си най-голямото чудо, когато любовта наистина съществува.

— Все пак не предполагах… не съм си представяла… че всичко ще бъде така.

Джейсън целуна ъгълчетата на очите й и ласкаво погали златистите къдрици, посипани по лицето й.

— Аз също не съм знаел, Холи. Досега и аз не съм познавал любовта.

 

 

Можеха да останат в прегръдките си цялата вечер, цялата нощ, завинаги.

Но имаше един баща, който след седемнадесетгодишно упорито търсене най-накрая бе намерил дъщеря си и веднага след това щедро я бе пуснал да си отиде от него. Холи и Джейсън не забравяха за този жест.

Джейсън отиде да вземе багажа й от фоайето и да набави нещо за вечеря. Искаше да я остави насаме, за да се обади спокойно в Исакуа. Лоурънс отговори веднага при първото позвъняване и сърцето му запулсира облекчено от щастливия тон в гласа на Холи, още преди тя да сподели радостните новини с него.

Тя разказа за любовта си с Джейсън, за плановете им да се оженят и изрази надежда, че Керълайн и Лоурънс ще отидат също в Бероу, за да станат свидетели на събитието.

— Непременно ще бъдем там — обеща Лоурънс и след това избухна в смях: — Сигурен съм, че собственикът на Кети ще се съгласи да се занимае малко и с Жулиета.

Бащата не можа да скрие щастието си, когато разбра, че Холи ще се върне в Исакуа, докато Джейсън снима в Далас. Така щяха да останат заедно по-дълго време, а и тя щеше да помогне на Лоурънс в нещо изключително важно за него: да изрази благодарността си на всички хора, които му бяха оказвали помощ през дългите години на търсене, които бяха предложили услугите си или просто бяха изказвали симпатия и загриженост.

— Искам да те попитам нещо за вчера — каза Холи, преди да приключи с телефонния разговор:

— Давай.

— Защо, според теб, Джейсън първи дойде да те посрещне? Минавало ли ти е през ума, че аз съм го изпратила?

— Честно казано, не съм мислил за това — призна си Лоурънс. Нито за секунда той не бе подлагал на съмнения чудото, довело до тяхната среща. Но сега, когато долови безпокойството в гласа на дъщеря си, инстинктивно разбра какво е станало. — Ти не си го изпращала, нали? Не си и знаела за това?

— Не, абсолютно нищо.

Холи искаше баща й да знае, че каквото и да се е случило с него, тя пак би желала да го вижда. Но…

— Не се сърди на Джейсън, моля те.

— Да се сърдя? Как бих могъл? Всичко сторено от него е подтиквано само от огромната му любов към тебе. Та аз бих могъл да се променя за всичките тези години, Холи. Можеше да се окаже, че наистина за теб не е добре да ме срещаш отново. Джейсън просто не е искал да преживяваш нови кошмари — каза Лоурънс и замълча, изпитвайки болезнено усещане при мисълта какво наистина би могъл да изгуби. — Аз също не бих желал да ти причиня страдания, Холи. Ако за тебе би било по-добре никога отново да не ме срещаш, то това бих искал и аз. Повярвай ми.

 

 

— Рейвън.

— Рейвън?

Любиха се часове наред и отново, и отново… След кратко мълчание, запълнено от целувки, изведнъж Холи произнесе името на Рейвън.

— Мисля, че трябва да я поканим на сватбата ни — заяви тя пред бъдещия си съпруг.

— Разбира се — съгласи се без колебание Джейсън. — Но защо така изведнъж се сети точно за нея, и точно сега?

— Ами ако не беше Рейвън, ако не ми бе предложила да дойда до Лос Анджелис, за да говоря лично с тебе за „Даровете на любовта“, никога нямаше да се срещнем. Освен това мисля, че тя би желала да види танца на слънцето на хоризонта. Мисля, че това ще я заинтересува.

— Съгласен съм — вметна той, мислейки си, че в Лос Анджелис вероятно никой друг не би предположил, че ледената кралица би могла да бъде трогната от танца на лятното слънце. — Не предполагах, че я познаваш толкова добре.

— Точно обратното, но бих желала да я опозная. Беше много тъжна, когато й се обадих този следобед, за да я питам за адреса ти.

— Тя ли ти го каза?

— Да, но искаше да се видим по-късно. Може би утре, когато ти ще се занимаваш с твоите си проблеми преди отпътуването за Далас, ще й се обадя. Ще я поканя на сватбата ни и ще я попитам дали не би желала да си поговорим.