Серия
Монтгомъри/Тагърт (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Princess, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 117 гласа)
Разпознаване и корекция
Xesiona (2009)
Сканиране
?

Издание:

Издателство „Ирис“

Редактор: Правда Панова

Коректор: Виолета Димова


ГЛАВА ПЪРВА

Ки Уест, Флорида, 1942

 

Малката моторница лавираше бавно в тихите води на залива. Джей Ти Монтгомъри протегна дългите си крака, като внимателно нагласи ранения си крак върху възглавниците, натрупани на дъното на лодката.

Джей Ти беше много привлекателен мъж. Тъмната му коса бе старателно подстригана в неизменната „канадска ливада“, прическата, превърнала се едва ли не в отличителен белег за флотата. Имаше сияйни, сини като морето очи и дълъг орлов нос, който при един по-дребен мъж би изглеждал може би грозно. При Джей Ти обаче този нос само засилваше ярката индивидуалност на лицето му. Майка му обичаше да се шегува, че този типичен за Монтгомъровци нос бил истински дар божи — пазел красивите лица на мъжете от юмруците на онези, които не понасят прословутата им твърдоглавост. Енергичните, твърдо изрязани устни, които можеха да се свиват в жестока гримаса, но и да се отварят в широка сърдечна усмивка, както и дългият белег на бузата завършваха неотразимото лице на този мъж, около който жените пърхаха на ята. Всички го наричаха само с инициалите на името му, за всички беше Джей Ти, а не Джарл Тайнън Монтгомъри.

— Да пукна, ако мога да те разбера! — сви рамене Бил Фрейзър, който управляваше лодката.

Бил Фрейзър беше дребен и закръглен, пълна противоположност на своя строен и представителен приятел. Беше само на тридесет и три години, но косата му започваше да оредява. Мъж като него би трябвало да е едва ли не благодарен, че другарува с Джей Ти Монтгомъри. Около Джей Ти постоянно се увъртаха момичета, самият Бил се бе оженил само преди шест месеца за една от младите жени, които си падаха по Джей Ти.

Джей Ти не отговори на приятеля си. Само затвори очи и вдъхна с пълни гърди соления морски въздух. Какво блаженство, да се измъкнеш най-сетне от шума на машините, от душната миризма на маслата и от отговорността за други мъже! Тук никой не ти задава въпроси, никой не те дърпа за отговор!

— Ако бях ерген като тебе — продължи мисълта си Бил — щях да ида на Дювол стрийт и да си прекарам царски! Наистина не разбирам защо искаш да прекараш отпуската си на този забравен от Бога остров!

Джей Ти спря за малко сънения си поглед върху Бил и след това се загледа отново в обраслите с мангрови дървета острови около тях. Не би могъл да обясни на градско чедо като Бил какво чувства.

Джей Ти Монтгомъри бе израснал в Мейн на морето, далеч от шума и треската на големия град. Когато другите момчета на неговите години мечтаеха за първата кола, на шестнадесет години той вече получи първата си лодка с платна. Беше едва на осемнадесет, когато прекарваше сам самичък по две-три денонощия в морето и си мечтаеше как един ден ще обиколи света на платна. Тогава обаче японците бомбардираха Пърл Харбър и започна войната. Така той бе…

— Хей! — подвикна Бил и прекъсна мислите на приятеля си. — Само не започвай да мечтаеш още от сега! Впрочем, сигурен ли си, че имаш достатъчно провизии? Нещо ми се струва, че яденето няма да ти стигне. И без това Доли ми проглуши ушите, че си страшно отслабнал…

Джей Ти се усмихна при мисълта за хубавичката съпруга на Бил.

— Имам всичко необходимо — каза той кратко. Хората, родени в града като Бил, не могат да разберат, че морето ти предлага всичко нужно, за да живееш. Носеше си мрежа, въдица, няколко тенджери и прибори. Единственото, с което се бе запасил, беше малко зеленчук. През следващите няколко дни ще си живее царски — свободен от всякакви задължения, далеч от шума… Само при мисълта за това го обземаше лудо нетърпение.

Бил се засмя и цялото му лице затрептя във весели бръчици.

— Дадено, печелиш! Няма да ти се бъркам! И все пак смятам, че си побъркан. Командирът те очаква да се явиш на служба в понеделник сутринта, така че ще те взема в неделя. Доли поръча да ти кажа да си мажеш редовно раните с мехлема, иначе много ще се разсърди. Би предпочела тя да поеме грижата за тебе…

Бил се ухили, като видя как очите на Джей Ти се разшириха от ужас.

— Лично аз мога да издържа на самотен остров само ако до мене има две-три чаровни хубавици, които да пъхат в устата ми сочни резенчета манго.

— О, само не жени! — простена Джей Ти с престорен ужас.

— Знаеш ли, мисля, че за онази сладурана радистката вината си е твоя! — засмя се Бил отново. — За всеки е ясно че тя си търси съпруг. Ти защо не се реши? Препоръчвам ти брака най-горещо!

— Ето това там е моят остров! — заяви Джей Ти, без да обели и дума по въпроса за брака.

— Добре де! Обясни ми как различаваш един остров от другите? Но все пак тази твоя шантава приумица си има и добрата страна: ще се радваш да попаднеш след няколко дни отново сред хора и да можеш да вършиш нещо!

Джей Ти само се намръщи.

„Спокойствие! — помисли си той. — Единственото, което искам, е малко спокойствие. Да чувам само вятъра и вълните! И тази божествена храна. Без блудкашите на моряшкия стол. Само омари, риба, раци, миди…“

— Спри мотора! — извика той на Бил. — Ще заседнем!

Бил се подчини и лодката се плъзна леко върху тясната бяла пясъчна ивица.

Предпазливо, за да не засегне полузаздравелите рани от изгоряло по крака си, Джей Ти превъртя дългото си тяло и скочи в плитката вода. Тежките ботуши му пречеха да върви. Само Бил да си тръгне, ще махне тази проклета униформа!

— Дава ти се последна възможност да промениш намеренията си! — подвикна Бил закачливо, докато му подаваше първия сандък. — Ако аз имах отпуска, щях така да се натряскам, че да не изтрезнея чак до последния ден!

Джей Ти се засмя и усмивката разкри равните му, ослепително бели зъби.

— Благодаря за предложението! Предай, моля те на Доли, че редовно ще си слагам от мехлема и че ще ям достатъчно!

— Доли страхотно се безпокои за тебе! Бас държа, че като се върнеш, ще е насъбрала около себе си куп млади момичета, които веднага ще пощръклеят по тебе.

— След отпуската положително ще съм събрал сили за тези атаки. Но сега е по-добре да тръгваш, май че ще завали — каза Джей Ти, като едва успя да прикрие досадата в гласа си.

— Виждам, че бързаш да се отървеш от мене. Ще те взема в неделя, значи.

— В неделя вечер! — поправи го Джей Ти.

— Дадено. Нека да е в неделя вечер. Да знаеш обаче, че Доли ще се безпокои страшно за тебе. От сега си зная, че ще ми къса нервите с нейните безкрайни въпроси.

Джей Ти пристъпи към лодката и се засмя:

— Добре тогава. Успя да ме убедиш. Аз ще се върна при Доли, а ти остани тук!

— Говориш глупости! — тросна се Бил. Усмивката му замръзна.

Пухкавата и апетитна Доли беше неговата голяма любов. Понякога Бил се питаше, какво ли намира тя в мъж като него. Въпреки че Джей Ти му беше приятел и именно той го бе запознал с Доли, сега отново го парна ревност при думите на този хубавец.

Джей Ти се разсмя от все сърце, като видя възмутеното изражение на приятеля си.

— Е хайде, потегляй! И внимавай да не объркаш пътя!

Бил запали двигателя и лодката се измъкна бавно от малкия залив.

Джей Ти остана още малко на брега, загледан след приятеля си, докато лодката не се скри зад близкия остров. След това разпери ръце и пое дълбоко въздух. Мирисът на водорасли, соленият въздух и шумоленето на мангровите дървета му напомниха за родния Мейн.

След като близо цяла минута се наслаждава на чудесното чувство, че е свободен, той вдигна багажа си и тръгна надолу по плажа. Преди около година, когато бе изпратен за първи път в Ки Уест, за да надзирава ремонта на корабите, той зърна този остров с далекогледа и веднага реши, че иска да прекара там поне няколко дни.

През последната година прочете няколко книги за Ки Уест и околностите, така че вече знаеше какво е нужно, ако искаше да поживее в палатка на някой от мангровите острови.

Всички твърдяха, че мангровият остров е непроходим. Но Джей Ти скоро установи, че това беше твърде меко казано. Тук клоните на дърветата се спускаха до земята и образуваха непробиваема стена.

Джей Ти свали ризата си, взе едно мачете и се зае да просече пътечка през джунглата. Знаеше, че на всеки мангров остров се намира езерце със сладка вода — трябваше да се добере до него.

Наложи се да работи непосилно цели четири часа, за да стигне до водата, останал без сили. Доли имаше право, като все повтаряше, че е много измършавял. През трите седмици, които прекара в болницата, той отслабна с няколко килограма. Раните от изгаряния по цялата му лява страна едва-едва се бяха покрили с нова розова кожа. Сега те щипеха непоносимо, подлютени от солената пот.

Той поспря за миг и се огледа. От трите страни го ограждаше лъскавата листна стена на мангровите дървета, но право пред него блестеше езерцето. На малката поляна около него имаше достатъчно място да разпъне палатката, да прибере малкото си вещи и да направи огнище.

Джей Ти избърса потта от лицето си и тръгна обратно към брега. Пътеката, която бе просякъл, лъкатушеше — не искаше пътят до лагера му да личи отдалеч. Пред Флорида на няколко пъти бяха забелязани германски подводници. Джей Ти нямаше никакво желание да се събуди някоя сутрин с опрян в гърлото му щик.

Слънцето почти се бе скрило зад хоризонта, когато Джей Ти довлече до езерцето всичкия си багаж и подреди своя бивак. Бе хвърлил дрехите си и сега, останал само по шорти и ботуши, се запъти отново към плажа. Свали ботушите, взе специална мрежа за омари и нагази в топлото море.

— Ето ти няколко предимства, заради които това място си заслужава рекламата — промълви той на глас, като си спомни за ледената вода по крайбрежието на Мейн.

Щом навлезе до гърди във водата, той се гмурна и заплува бързо към една скала, чийто връх се подаваше над водата. За съжаление, откакто започна войната бистрите някога води около Ки Уест бяха замърсени с масла и всякакви останки от разбити кораби. Опитното око на Джей Ти веднага зърна сянката. Той пъхна мрежата в една дупка, завъртя я ловко няколко пъти и бързо дръпна. Уловът беше добър: четири омара се бяха заплели в мрежата с огромните си мустаци. Единият успя да се освободи, но Джей Ти хвана здраво останалите три за клещите им и ги отнесе в лагера.

Само след няколко минути под котлето с вода лумна весел огън. С добре заучено движение Джей Ти сръчно пречупи гръбнака на омарите, преди да ги нахвърли в кипящата вода. Тези омари бяха по-различни от омарите в Мейн — по-дребни, с люспеста черупка, но ставаха също толкова червени след сваряване.

Един час по-късно Джей Ти изхвърли празните черупки в морето. Усмивката не слизаше от устните му, когато се качи в хамака, разпънат между две дървета. Въздухът бе приятно топъл, вълните приспивно шумяха. Беше толкова доволен… Не се бе чувствал така добре откакто напусна дома си.

Спа дълбоко и крепко, както не бе спал от година насам. За първи път от седмици не го връхлетя кошмарът, който го измъчваше непрестанно от онази нощ, в която за малко не изгоря жив.

Когато слънцето изгря, Джей Ти все още спеше дълбоко. Нямаше ги онези коравосърдечни сестри, дето те будят в пет сутринта с термометър в ръка и грачат своето бодро „Е, как сме тази сутрин?“.

Дори когато проехтяха изстрелите, той ги регистрира в просъница, само с подсъзнанието си. Знаеше, че е на сигурно място и изстрелите положително не го застрашават…

Но изведнъж скочи и се ослуша. Нещо не беше наред, макар че не осъзнаваше какво. Той се прехвърли бързо от хамака, без да обръща внимание на острата болка в лявата си страна. Нахлузи шортите и ботушите си, завърза ги набързо, грабна пушката и хукна.

Дотича чак до брега, но не откри нищо необичайно. Засмя се на глас, че е толкова страхлив.

„Просто съм сънувал!“ — успокои се той и тръгна да се връща.

Но се разнесе нов изстрел. Ниско приведен, Джей Ти затича по протежение на плажа. Скоро ги видя: двама мъже в една моторница. Единият беше на кормилото, другият се целеше във водата.

Джей Ти напразно се взираше, за да види в какво стрелят. Сепна се, като видя сред вълните да се мярка като тъмна сянка глава на човек.

Без да се замисля, Джей Ти се хвърли напред. Макар че бушуваше война и преследваният можеше да е германец, всичко в него въстана срещу тази неравна борба. Скри пушката си зад едно дърво, захвърли ботушите си и скочи във водата.

Опитваше се да се движи безшумно, без да изпуска от очи двамата мъже и главата във водата. Когато главата изчезна и не се появи на повърхността, Джей Ти се гмурна и излезе на повърхността да си поеме въздух чак зад кърмата на лодката.

— Ей там! — чу той глас над главата си и куршумите отново заплескаха във водата, един дори жулна рамото му.

Джей Ти се гмурна отново и се озърна под водата.

Точно когато въздухът му свърши, видя тялото. Енергично загреба нататък. Сграбчи човека около кръста и се оттласна нагоре. Видя наблизо някакви мангрови коренища и се насочи към тях, плувайки под водата. Дробовете му горяха, сърцето му лудо биеше.

Почти задушен, той изскочи на повърхността. С треперещи ръце изтегли безжизненото тяло от водата. Когато направи опит да се ориентира, видя двамината. Бяха изключили мотора и стояха изправени в лодката, с гръб към него.

Джей Ти се придвижваше бавно с товара си към коренищата. Тихо изохка, когато острите като ножове мидени черупки, залепнали по мангровото дърво, одраскаха полузаздравялата му кожа. Стисна зъби и не издаде нито звук повече, въпреки че корените го изпонарязаха дълбоко целия.

Мъжете обърнаха лодката.

— Улучи я — чу се гласът на единия. — Да се махаме!

— Искам да съм абсолютно сигурен — възпротиви се онзи с пушката.

„Улучи я?!“

Джей Ти погледна лицето. Държеше в ръцете си красива млада жена, по всяка вероятност мъртва.

Почувства как в гърдите му се надига гняв. Поиска му се да се хвърли срещу мъжете, които се бяха осмелили да стрелят по една безпомощна жена. Но освен малкия нож нямаше никакво оръжие у себе си. Цялото му тяло бе в полузараснали рани от изгорено, а и не знаеше доколко сериозна е раната от куршума в рамото му.

С рязко движение той дръпна тялото на жената по-близо до себе си. Усетил допира на женска гръд, у него се пробуди мъжът-покровител и той я взе в ръцете си, безжизненото й тяло, като че прегръщаше любима.

Не сваляше поглед от мъжете, които претърсваха водата.

— Стори ми се че чух нещо! Прилича на мотор — извика мъжът на кормилото. — Тръгвай! Мъртва е. Да се чупим!

Другият метна пушката си на рамо, седна и кимна на другаря си. Моторът изрева и лодката изфуча нататък.

Джей Ти изчака, докато лодката изчезна от погледа му и заплува бавно и предпазливо към брега, прегърнал здраво жената с ранената си ръка.

— Не умирай! Не бива да умираш! — повтаряше той непрекъснато. — Моля ти се, дръж се!

Положи я на пясъка безкрайно внимателно и започна да изтласква водата от дробовете й. Беше облечена във вечерна рокля с дълги ръкави и без деколте, прилепнала по тялото й — като изваяно. Беше висока, с тесен ханш, с тъничка талия, с ръце да я прихванеш, и големи сочни гърди. Лицето й бе извърнато настрани, очите затворени, дългите тъмни мигли се открояваха на порцеланово-бледото й лице. Приличаше на някакво екзотично, скъпоценно цвете.

„И искаха да убият такава красавица?!“ — помисли той гневно.

— Сладко дете! — промълви гласно той, докато продължаваше да натиска ребрата й. След това вдигна нагоре ръцете й. — Хайде, детенце! Дишай! Хайде! Заради татко Монтгомъри!

От раната в рамото му и от безбройните порязвания по тялото му струеше кръв, но той не обръщаше внимание. В момента го интересуваше само животът на тази красива млада жена.

— Хайде, миличка, помъчи се! Ти си в безопасност. Не се предавай! Аз ще те пазя. Хайде, детенце! Заради мене! Дай си труд!

След няколко минути — струваше му се, че са изминали часове — той видя, че по тялото й премина тръпка. Жива!

Той я целуна нежно по бузата и с удвоена енергия започна да притиска ритмично гръдния й кош.

— Браво! Давай, мила! Още едно вдишване! Дишай, дявол да те вземе!

Тялото й отново потръпна и тя изхърка. На Джей Ти се стори, че самият той се задави от огромното усилие на първата глътка въздух. От устата й избликна струя вода и тя се закашля, като правеше трескави усилия да се надигне.

Джей Ти я гледаше усмихнат. Обзе го бурна радост, от която направо дъхът му спря. Той нежно я прегърна.

— Хайде, миличка! Изкарай всичката вода! Хайде — повтаряше той, като галеше черните й коси. Люлееше я в ръцете си като бебе и не преставаше да повтаря: — Сега вече няма нищо страшно! Всичко е наред! — И от възторг той притисна лицето й към врата си.

— Вие — закашля се момичето.

— Не говори! Почивай си! Като изхвърлиш всичката вода, ще те заведа в къщи!

— Вие… — започна пак тя, но отново се задави. — Вие… не бива…

— Какво не бива? Хайде, после ще ми разкажеш всичко. Първо ще облечем сухи дрехи, ще хапнеш нещо… Какво ще кажеш за една хубава рибена чорба?

Момичето правеше напразни опити да му каже нещо. Най-после той я пусна, за да може да вижда очите й. След това отново я пое в ръцете си, безкрайно внимателно, като че тя бе някакво безценно съкровище.

— Всичко е наред. Онези мъже си отидоха. Никой не те заплашва.

Тя се освободи с усилие от ръцете му. Отново го порази нейната красота. В нея нямаше и следа от яката, безцеремонна жизненост на модерните момичета. Приличаше на фея, не, не, приличаше на принцесите от старата книга, от която майка му му четеше преди да го сложи да спи. Усети някаква необикновена топлина, която накара дъха му да секне.

Той я задържа в ръцете си, за да я подкрепя, и попита тихо:

— Ето, така. Кажи сега какво искаше да ми разкажеш!

Гледаше я с безкрайно търпение и нежност, докато тя полагаше неимоверни усилия да си поеме дъх. Накрая тя изрече дрезгаво, с накъсан от кашлица глас:

— Не бива! Вие не трябва… да ме… докосвате! Аз съм… Аз съм от кралски род…

Тези думи напълно изчерпаха силите й. Джей Ти стоеше като вцепенен, вперил в нея недоумяващи очи.

Тя седна и се опита да изправи гръб.

— Аз съм принцеса… Нямате право — и тя изгледа презрително голите му гърди. — Вие не бива да ме докосвате!

— Да пукна дано! — изрече Джей Ти смаян. Никога в живота си не се бе чувствал така излъган и — преди всичко! — толкова унизен. — Неблагодарна малка… — започна той, но рязко прекъсна думите си. Стисна свирепо зъби, в очите му загоря зло пламъче. Така значи! Тогава си потърсете сама закуска, принцесо! — Той се обърна и си тръгна, без повече да я погледне.