Джуд Деверо
Джудит (9)

ОСМА ГЛАВА

Джудит тресна толкова силно вратата на покоите си, че в къщата отекна глухо ехо.

Най-после първият й ден като омъжена жена свърши! Най-лошият ден в живота й.

Тя беше принудена да седи сама сред роднините му. Само един мъж се държа с нея като истински кавалер. Уолтър Демари. Той седна до нея и й обясни подробно организацията на турнира. Вниманието му й хареса.

Изведнъж се появи Гевин и й заповяда да тръгне с него. Джудит го послуша само защото не искаше да му прави сцена на публично място.

Двамата влязоха в шатрата на Рейн и там тя му каза недвусмислено мнението си за невъзможното му поведение. Изпита дълбоко удовлетворение, когато за първи път го видя да губи ума и дума.

Майлс се появи внезапно и я придружи обратно до балдахина на семейство Аскот. По-късно тя видя Гевин под ръка с Лилиан и улови триумфалния поглед на съперницата си.

Вечерята й се стори безкрайна. През цялото време трябваше да седи редом с Гевин и да се държи прилично. Когато един от музикантите възпя красотата й, тя го дари с ослепителна усмивка, макар че сърцето й беше студено като камък и тежеше в гърдите и.

После разчистиха масите и започнаха танците. Джудит танцува само веднъж с Гевин. След това той посвети вниманието си на други дами и я остави в ръцете на дръзките кавалери.

Най-после можеше да се върне в стаята си.

— Искам да се окъпя — каза тя на Джоан. Трябваше да я измъкне от прегръдките на един тъмнокос младеж, за да изпълни нарежданията й. — Донеси ваната и гореща вода. Дано успея да измия мръсотията от деня — въздъхна уморено тя.

Джудит нямаше представа, че през целия ден Гевин е следил всяко нейно движение. Той я измъкна от Уолтър Демари, защото беше разбрал какво замисля този мъж. Тя беше твърде невинна, за да проумее, че с естественото си поведение само изкушава мъжете.

Той видя как Джудит се изкачи по стълбата и разбра желанието й да се оттегли. Тъкмо танцуваше с една дебела жена, която висеше на врата му като удавница.

Минаха още два танца, но Джудит не се върна. Тогава и Гевин напусна празненството и се качи в покоите й. Когато отвори вратата, намери жена си потопена до шията във вана с гореща вода. Косата й висеше като златен сноп. Лицето й беше зачервено.

При вида й Гевин спря да диша. Тази малка вещица не преставаше да го дразни и се противопоставяше упорито на волята му. И в същото време властно го привличаше. Полулегнала във ваната, тя беше същинско олицетворение на невинността.

Изведнъж мъжът осъзна, че именно това е, което го привлича в нея. Точно такава я искаше. Какво го беше грижа, че тя го мрази? Тя беше негова, само негова. Сърцето му заби като лудо и той затвори тихо вратата.

Джудит не го видя, защото лежеше със затворени очи. Чу само шума на затварящата се врата и попита уморено:

— Ти ли си, Джоан?

Тъй като не получи отговор, тя отвори стреснато очи. Разгада правилно изражението на Гевин и се ядоса, че пулсът й се ускори.

— Остави ме сама! — проговори с мъка тя.

Без да отговори, Гевин се приближи до ваната. Ръката му се протегна и улови брадичката й. Джудит поиска да се изплъзне, но той беше по-силен. Устата му завладя устните й. Отначало грубо и брутално, после нежно и търпеливо. Ръката му се отпусна.

Джудит забеляза, че съпротивата й отслабва. Така ставаше винаги когато той проявеше нежност към нея. Гевин я пусна и погледна дълбоко в златните очи, които светеха с мек блясък. Омразата беше забравена. Телата им говореха на свой собствен език.

Гевин коленичи до ваната и ръката му помилва тила й. Устните му отново намериха нейните, докато пръстите му нежно изследваха шията й.

Кожата й беше мокра и топла и засилваше страстта му. Той искаше да я има, но още повече искаше да удължи удоволствието. Великолепното й тяло ухаеше на рози.

Трябваше да я види, да се наслади на красотата й. Той вдигна Джудит от ваната и я уви в приготвената хавлия. Тя не се съпротивляваше. Не говореше, защото разбираше, че думите само ще разрушат прекрасната магия.

Гевин беше толкова мил с нея. Той приседна на пейката пред камината и я взе като дете между коленете си. Тя не се засрами от голотата си, макар че той беше напълно облечен. Дали пък не беше сън?

Гевин попи водните капчици е кърпата и Джудит неволно се засмя на несръчното му усърдие.

— Обърни се! — заповяда той.

Джудит се подчини. Той прокара ръка по продължение на гръбнака й и тя потръпна от докосването му. Галещите му пръсти казваха много повече от всички думи на света.

— Красива си — прошепна задавено той и сключи ръце около хълбоците й.

Когато притисна устни в меката свивка на лакътя й, Джудит спря да диша. Ръцете му си играеха с гърдите й. Тя се облегна на него и затвори очи. Желанието пулсираше в утробата й.

Когато беше повярвала, че ще полудее от възбуда, той най-после я вдигна и я отнесе на леглото. Свали дрехите си само за секунди и се изтегна до нея. Джудит го привлече към себе си и потърси устните му. Ръцете й го милваха жадно и от устата му се изтръгваха тихи, сладостни стонове. Джудит го погледна страхливо, но в очите му нямаше подигравка. Само желание да отговори на страстта й.

Ръцете й се плъзнаха по-надолу и намериха, каквото търсеха. Възбудата им беше толкова силна, че само след няколко мига и двамата стигнаха до върха на насладата.

 

 

На следващата сутрин Джудит се събуди рано и с доволна въздишка се протегна като котка. Ръката й се плъзна към съседната възглавница и изведнъж застина. Мястото до нея беше празно.

Тя отвори широко очи и огледа стаята. Гевин го нямаше. Слънчевата светлина нахлуваше безпрепятствено през отворените прозорци. Първата й мисъл беше да скочи от леглото и да изтича навън. Ала топлата постеля и споменът за нощта я задържаха под завивките. Тя притисна лице във възглавницата, на която беше лежала главата на Гевин.

Тихо чукане на вратата накара сърцето й да забие в очакване. За нейно разочарование в стаята влезе Джоан.

— Будна ли сте вече, господарке? — попита камериерката с многозначителна усмивка.

Джудит не отговори и продължи да лежи неподвижно.

— Лорд Гевин стана рано и заповяда да му излъскат бронята.

— Каква броня? — Джудит се изправи като свещ в леглото си.

— Искал да вземе участие в турнира. И аз не знам защо. Той е младоженец и няма защо да се напряга.

Джудит се отпусна отново във възглавниците. Тя знаеше защо Гевин се е решил на тази стъпка. Сигурно и той като нея се чувстваше превъзходно, духът му беше бодър и в турнира можеше да вложи всички сили, които го окриляваха. Тя отметна завивката и стана.

— Искам да се облека. Вече е късно. Мислиш ли, че ще успея да стигна до арената?

Джоан се засмя весело.

— Разбира се, господарке! Не се тревожете.

Джудит облече роклята от тъмносиньо кадифе и нетърпеливо приглади бялата копринена фуста. Талията й беше пристегната с колан от мека кожа, украсен с перли.

Джоан изчетка косата й и я прибра в мрежичка от копринени конци, обшита с перли.

— Да вървим! — нареди нетърпеливо Джудит.

Успя да стигне навреме и зае мястото си в ложата на Аскот. Сърцето й беше пълно с противоречиви чувства. Нима последната нощ беше само сън? Спомни си горещите му прегръдки и потръпна. Гевин беше толкова нежен с нея. Може би все пак изпитваше по-дълбоки чувства към жена си…

Денят блестеше в пролетно великолепие. Може би съм глупачка, но ще се опитам да направя най-доброто от този брак, каза си решително тя.

Джудит изпъна гордо крехките си рамене и се надигна, за да огледа по-добре арената. Искаше да види Гевин, но там цареше страшна блъсканица.

Без да съзнава какво прави, тя стана от мястото си и пристъпи към оградата. Нищо не я интересуваше. Търсеше само Гевин. Най-после го видя.

Той беше внушителен мъж, а в бронята изглеждаше още по-величествен. Тъкмо възсядаше едрия си боен жребец, покрит с копринено наметало, на което бяха извезани златни леопарди. Сбруята на животното беше от зелена кожа.

Гевин се метна на седлото с такава лекота, сякаш не носеше тежката броня и оръжието си. Джудит проследи с учудване как пажът му подаде шлема, щита и накрая копието.

Сърцето й биеше до пръсване. Състезанието беше много опасно и тя го знаеше. Когато Гевин спокойно обърна коня си към бойната арена, тя потрепери от страх. Главата му беше сведена, копието — насочено към противника.

Само след секунди той улучи щита на противника си, но в същия момент и противникът заби копието си в неговия щит. И двете копия се счупиха и рицарите се оттеглиха в двата противоположни ъгъла на арената, за да вземат нови.

В истинските битки използваха копия от желязо, докато тук оръжията бяха дървени. По регламент рицарят трябваше да счупи три копия, без да загуби стремената си или да падне от седлото. Ако паднеше от коня при второто или третото нападение, той беше длъжен да заплати на противника си стойността на коня, бронята и оръжието му. По този начин Рейн си беше спечелил цяло състояние.

За съжаление, турнирите често завършваха с тежки рани. Злополуките бяха чести, затова и Джудит трепереше от страх. Второто нападение завърши без резултат. Копията отново се счупиха, но никой от противниците не падна от коня.

Джудит чу коварен женски смях наблизо и неволно се ослуша. Думите на жената я пронизаха право в сърцето.

— Съпругът й е единственият, който не носи залог. Вчера младоженката даде златните си панделки на двамата му братя. Що за жена е тя?

Думите бяха злобни и когато Джудит се обърна, жените побързаха да се скрият от пронизващия й поглед. Намръщена, тя се обърна отново към арената и разгледа внимателно рицарите, които чакаха реда си. Жената беше права. Всички носеха панделки, завързани на ръцете или копията им. Рейн и Майлс имаха по няколко.

Без да съзнава какво прави, Джудит излезе на арената. Нямаше представа на каква опасност се излага. Никога не беше виждала турнир. Не подозираше колко тежки са копитата на бойните коне и колко лесно се дразнят.

Не чуваше виковете на ездачите, които бързаха да се отдръпнат, за да не я изложат на опасност. Не забеляза, че зрителите наскачаха и проследиха движенията й.

Гевин, който тъкмо поемаше третото копие, също видя Джудит. Ала не можа да я спре, тъй като тя бе стигнала до него още преди да е успял да слезе от коня си.

Джудит нямаше златна панделка, но беше твърдо решена да му даде залог за успех. Този мъж беше неин. Докато тичаше, тя откъсна мрежичката от главата си. Застана пред коня на мъжа си и вдигна високо своя дар.

— Това е залог за успех — прошепна с усмивка тя. — От мен. За няколко мига Гевин остана неподвижен на коня си.

После сведе копието си и Джудит завърза мрежичката с треперещи пръсти за върха му. Когато отново вдигна очи към Гевин и го погледна малко засрамено, той се приведе, вдигна я от земята и впи устни в нейните.

Целувката му беше корава, забралото на шлема притискаше бузата й. Джудит не усещаше нищо. След малко Гевин я остави отново на земята и тя се разтрепери. Беше опиянена от случилото се.

Джудит не съзнаваше, че по време на тази сцена множеството е застинало в мълчание. Ала Гевин го забеляза. Съпругата му беше рискувала живота си, за да му даде залог за успех. Той вдигна копието си и го размаха триумфално. Зрителите избухнаха в ликуващи викове.

Като видя, че всички погледи са насочени към нея, Джудит пламна от срам и притисна ръце към лицето си. Майлс и Рейн се втурнаха да й помогнат.

— Ако жестът ти не беше направил Гевин толкова щастлив, щях здравата да те напляскам за лекомислието ти — рече укорително Рейн.

Множеството отново възликува. Гевин беше свалил противника си от седлото. Джудит беше ужасно объркана. Не й беше приятно, че е попаднала в центъра на общото внимание, затова събра полите си и бързо побягна обратно към замъка.

Искаше да поседи малко в тихата си градинка, за да си възвърне нормалния цвят на лицето и дишането й да се успокои.

 

 

Лилиан се втурна като бясна в шатрата на граф Байхем. Стените й бяха тапицирани с коприна и украсени със скъпоценни византийски килими. Едмънд Чатауърт обичаше удобствата.

— Какво се е случило? — попита дълбок глас зад гърба й.

Лилиан се обърна като ужилена и видя пред себе си Роджър, по-малкия брат на Едмънд. Младият мъж седеше на ниско столче и остреше меча си. Изглеждаше много добре с изрусената от слънцето коса и енергичната линия на устните. Дори белегът покрай лявото око не го загрозяваше.

Много пъти Лилиан си беше представяла какво ли щеше да бъде, ако граф на Байхем беше не дебелият Едмънд, а красивият и млад Роджър. Тя отвори уста да заговори, но веднага спря. Искаше да му разкаже за шума, който беше вдигнала съпругата на Гевин. Преди началото на турнира тя бе предложила на Гевин панделката си, но той не пожела да я вземе. Обясни й, че не желае да приказват за миналите им отношения. Хората си нямали друга работа, освен да разпространяват клюки.

— Не ти ли е ясно, че си играеш с огъня? — попита тихо Роджър и провери острието на меча с палеца си. Когато Лилиан не отговори, той продължи настойчиво: — Мъжете от семейство Аскот не гледат на тези неща като нас. За тях правото е право, а неправдата — неправда. Между двете неща няма нищо.

— Нямам представа за какво говориш — тросна се Лилиан.

— Гевин няма да се зарадва, като открие, че си го излъгала.

— Не съм го лъгала!

Роджър вдигна вежди.

— А как му обясни, че трябва да се омъжиш за брат ми?

Лилиан се отпусна на едно столче и сведе глава, за да скрие ядното треперене на устните си.

— Ти не очакваше, че Джудит е толкова красива, нали? — продължи невъзмутимо Роджър.

— И ти я наричаш красива? — озъби се Лилиан. — Косата й е червена и сигурно цялото й тяло е в лунички. Някой ден ще я попитам с какво се маже, за да ги скрива. Гевин сигурно не я желае и…

— Присъствах на церемонията по отвеждането в леглото — прекъсна я безцеремонно Роджър. — Видях част от тялото й и мога да те уверя, че нямаше нито една луничка. Не си въобразявай нищо, миличка. Нямаш никаква възможност да й отнемеш съпруга.

Лилиан скочи отново на крака и забърза към изхода. Роджър не биваше да види колко болно я улучиха думите му. Тя трябваше да запази Гевин — на всяка цена. Той не приличаше по нищо на другите й любовници. Той умееше да обича. Тя имаше нужда от страстта му, както имаше нужда от богатството на Едмънд Чатауърт. Нямаше да позволи на тази червенокоса вещица да й отнеме Гевин!

— Къде е Едмънд? — попита с треперещ глас тя.

Роджър махна с ръка към широкото легло в отсрещния ъгъл на шатрата.

— Спи. Яде и пи твърде много. — Лицето му се изкриви отвратено. — Иди при него. Трябва му човек, който да държи бучащата му глава.

 

 

— По-внимателно, братко — заповяда Рейн. — Главата му е доста пострадала и не е нужно да се запознае и с някой стълб…

Двамата носеха Гевин върху щита му. Дългите му крака висяха от двете страни и стъпалата се влачеха по земята.

Той бе успял да разколебае втория си противник, но преди да падне, мъжът вдигна копието си и нанесе силен удар, който улучи Гевин точно зад ухото. Макар че шлемът намали силата на удара, Гевин видя звезди посред бял ден. Главата му забуча с такава сила, че заглуши шума от битките. Все пак той се задържа на седлото, докато конят го отнесе към края на арената.

Там погледна братята и оръженосеца си със замаяна усмивка и бавно се свлече в протегнатите им ръце.

Сега Рейн и Майлс го мъкнеха към шатрата. Там му свалиха изкривения шлем и сложиха възглавница под тила му.

— Аз ще се погрижа за него, а ти повикай жена му. Съпругите много обичат безпомощни мъже.

Само след миг Гевин дойде на себе си. Някой притисна към челото му влажна кърпа, две хладни ръце помилваха бузите му. Той отвори с мъка очи, но погледът му все още беше замъглен. Главата му бучеше и той не разпозна жената, седнала до него.

— Аз съм, Лилиан — проговори мек глас. Слава Богу, че говори така тихо, каза си Гевин. — Дойдох да се погрижа за теб.

Гевин направи опит да се усмихне и отново затвори очи. Знаеше, че трябва да си спомни нещо, но не можеше.

Лилиан видя, че дясната му ръка стиска здраво мрежичката за коса, дадена му от Джудит, и това я вбеси.

— Лошо ли е ранен? — попита загрижен женски глас пред шатрата.

Лилиан се наведе светкавично и притисна устни към устата на Гевин. Вдигна безжизнената му ръка и я сложи на кръста си. Той беше твърде замаян, за да забележи какво става.

Гевин отвори очи едва когато в шатрата проникнаха ярки слънчеви лъчи. Разумът му отново заработи. Видя Джудит, заобиколена от братята му, видя мрачните им лица. И изведнъж осъзна защо беше укорът в погледите им. Той беше прегърнал Лилиан!

Отблъсна я грубо и се опита да се изправи.

— Джудит… — прошепна отчаяно той. Лицето му побледня като платно.

Очите на жена му бяха тъмни и неестествено големи. В погледа й светеше омраза. Той видя това, преди отново да загуби съзнание и да се отпусне безпомощно във възглавниците.

Джудит се обърна рязко и излезе от шатрата. Майлс вървеше по петите й, сякаш искаше да я предпази от дявола.

Лицето на Рейн стана тъмночервено.

— Ти, копеле! — изкрещя ядно той. В следващия миг разбра, че брат му отново е загубил съзнание. Обърна се към Лилиан и веднага забеляза триумфа в погледа й. Сграбчи я грубо за рамото и я вдигна от столчето. — Ти си инсценирала всичко това, нали! — изсъска вбесено той. — Господи, защо брат ми е такъв глупак! Та ти не струваш и колкото малкото пръстче на Джудит!

Като видя усмивката в ъгълчето на устата й, той загуби самообладание и я разтърси здравата. Накрая й зашлеви силен шамар.

Ръката му се вдигна отново и застина насред движението. Изразът в очите й бавно се променяше. В дълбините им нямаше гняв, а неприкрита страст.

Отвратен, мъжът я блъсна към изхода.

— Махай се от очите ми! — изкрещя той. — И те съветвам никога вече да не се доближаваш до мен!

Когато Лилиан излезе, Рейн посвети вниманието си на ранения. Гевин тъкмо идваше на себе си. По-младият брат беше толкова гневен, че не му каза нито дума, а тръгна да търси лекар.

 

 

Беше посред нощ, когато Гевин се събуди от дълбок сън. В шатрата беше тъмно, той беше съвсем сам.

Преметна крака през ръба на кушетката и седна. Имаше чувството, че главата му е разцепена на две половини. Подпря се на ръце и затвори очи от непоносимата болка.

След малко болката отслабна. Гевин се раздвижи внимателно и установи, че го боли не само главата, а и всички мускулчета по тялото. Беше лежал на постелята с часове, и то облечен в тежката желязна броня.

— Защо пажът не е дошъл да ме съблече? — запита се той. Защо в шатрата няма никой?

Нещо синьо, захвърлено на пода, привлече вниманието му. Мрежичката за коса на Джудит. Той я вдигна и се усмихна, припомнил си сутрешната сцена.

Скоро дойдоха и другите спомени, отначало непълни, несвързани, накъсани образи. И изведнъж разбра. Джудит го видя да прегръща Лилиан! Само не можеше да си спомни как се бе стигнало до тази сцена.

Гевин събра всичките си сили, за да се изправи. Трябваше да свали бронята. Чувстваше се много зле и желязото се врязваше болезнено в тялото му. Главата го болеше непоносимо, но въпреки това трябваше да намери Джудит и да поговори с нея.

 

 

След два часа Гевин стоеше в голямата зала. Джудит не беше там. Всяка крачка беше мъчение. Болката го заслепяваше. Пред очите му танцуваха черни вълни.

Като през мъгла той разпозна Хелън Рейвдаун, която носеше табла с напитки за гостите. Дръпна я в един тъмен ъгъл и прошепна дрезгаво:

— Къде е тя?

Очите на Хелън святкаха злобно.

— И ти смееш да ме питаш къде е? — изсъска майката. — Ти й причини най-страшната болка на света. Аз знам, че всички мъже постъпват така с жените си, но тя не го знаеше. Опитах се да я предпазя, но не успях. Казах й, че всички мъже са лъжци и безогледни типове. Тя не ми вярваше. Защитаваше те и ти я наказа жестоко за верността. Видях устната й след първата ви нощ. Ти си я ударил, преди да я вземеш, нали? А тази сутрин десетки гости видяха как брат ти изгони от шатрата онази мръсна уличница Лилиан Валенс. По-скоро ще умра, отколкото да ти кажа къде е Джудит. Господи, защо не убих и себе си, и дъщеря си, преди да я дам в ръцете ти!

Без да каже дума, Гевин й обърна гръб и тръгна да търси жена си. Намери я в градината. Майлс седеше до нея на пейката и държеше ръката й.

Без да се тревожи от заплашителния поглед на брат си, Гевин протегна ръка и проговори спокойно:

— Ела с мен.

Главата му щеше да се пръсне от болка. Всяка дума беше мъчение.

Джудит се надигна веднага.

— Да, господарю.

Гевин смръщи чело и й подаде ръка. Тя се направи, че не забелязва учтивия му жест и тръгна напред. Двамата влязоха в замъка и се изкачиха в брачните си покои.

Гевин се отпусна на леглото и свали ботушите от отеклите си крака. Въздъхна доволно и погледна жена си, застанала неподвижно в края на леглото.

— Защо ме гледаш така?

— Защото чакам заповедите ти, господарю.

— Заповеди ли? — изръмжа той и притисна с две ръце бучащата си глава. — Тогава се съблечи и легни до мен.

Той не можеше да проумее тази внезапна покорност. Защо не се съпротивляваше, защо не го обвиняваше? Знаеше как да се справи с нея, когато беше дръзка и гневна, но тази нова Джудит го объркваше.

— Да, господарю — отвърна монотонно тя.

Гевин се съблече с мъка и отиде до леглото. Джудит вече лежеше под завивката, устремила поглед в тавана. Той легна до нея и улови ръката й. Тя не се помръдна. Той се наведе над нея и притисна устни в нейните. Очите й продължиха да се взират в белия таван, тя не реагира на целувката му.

— Какво ти е? — попита сърдито той.

— Какво да ми е, господарю? — Тя се обърна към него, но очите й останаха безизразни. — Заповядай ми какво желаеш от мен и аз ще го изпълня.

Гевин усети бедрото й до своето и осъзна, че тя е разтворила краката си за него. Това го слиса още повече.

— Джудит — започна нерешително той, — трябва да ти обясня какво се случи тази сутрин…

— Няма какво да ми обясняваш. Ти не даваш обяснения на подчинените си, нали? Аз съм твоя покорна слугиня. Кажи ми как да ти служа и ще се подчиня.

Гевин се отдръпна настрана като опарен. Погледът й не му харесваше. Когато го мразеше, в очите й поне имаше живот. А сега бяха неестествено безжизнени, като мъртви.

Той стана от леглото, облече панталона и ризата си, взе ботушите и жакета и бързо излезе от спалнята. Никога вече нямаше да се върне в това студено, заплашително помещение.