П. Г. Удхаус
Бъди българин, Джийвс (1)

Предговор

Това е първият от същинските романи за Джийвс и Бърти Устър и е единствената моя книга, която се опитах да създам, без да сядам на машината и без да си разтягам мускулите на гърба.

Не че някога съм мислил да диктувам на стенограф. Не мога да си представя как може човек да пише, като говори на глас, лице в лице с някоя отегчена секретарка с тефтер. И все пак за много автори е дребна работа да кажат: „Готова ли сте, мис Спелвин? Диктувам. Нов ред тире Не запетая лорд Джаспър Мъргатройд тире каза не по-добре го направете изсъска Иванджелин запетая тире няма да се омъжа за вас запетая дори и да сте последният мъж на земята точка нов ред тире Добре запетая аз не съм последният мъж на земята запетая така че този въпрос не възниква тире отвърна лорд Джаспър запетая сучейки цинично мустак точка нов ред И така се изниза целият ден, точка“.

Ако някога започна да правя това, през цялото време ще имам чувството, че докато записва, момичето си мисли: „Е запетая чудно ми е тире как запетая при толкова много домове за малоумници запетая слухтящи на всички страни за клиенти запетая тоя идиот Удхаус е успял да остане на свобода през цялото това време въпросителна“.

Та това, което направих, е да си купя от онези машини, при които говориш на микрофон и записваш бележките си на лента. Така започнах да изливам мислите си на нея. След първите няколко параграфа реших да прослушам как звучи казаното.

Звучеше твърде ужасно, за което и да е човешко ухо. До този момент не знаех, че имам глас като на някой надут даскал, който се обръща към учениците си от амвона на училищния параклис. В него имаше някаква мрачна скука, която смразява кръвта. Това ме ужаси. Бях се надявал, ако всичко върви добре, да създам една развлекателна книга — жизнерадостна, ако ме разбирате добре, безгрижна, ако все още съм ясен, и духовита, ако това е точната дума. А сега осъзнах, че човек с такъв глас не може и да сънува за смях и безгрижие. В ръцете на такъв човек писанието ми щеше да се превърне в една от ония смутни трагедии за селския живот, които връщаме в библиотеката, след като сме прехвърлили страница първа. На следващия ден продадох машината и се почувствах като древния моряк, който се отървал от албатроса^[1]. Така че сега се доверявам отново на добрата стара машина.

Писането на моите истории ми доставя удоволствие. Но измислянето направо ми взема здравето. Не можеш да измисляш сюжети като моите, без да те обхваща съмнение от време на време, че нещо сериозно се е повредило в двете полукълба на мозъка ти и широката лента напречни нерви, наречени corpus callosum. Имам навика да изписвам около 400 страници с бележки, преди да започна един роман, и в този процес винаги идва един момент, когато си казвам: „О, какъв благороден ум е погребан тука“. Странното е, че точно когато ми се струва, че съм уврял за лудницата, нещо винаги щраква и след това всичко е смях и веселие.