Читателски коментари (за „Аз, Клавдий “ от Робърт Грейвс)

Книгата е великолепна. Р. Грейвс е използвал най -вече Светоний (Животът на дванадесетимата цезари), който в големи и пикантни подробности пресъздава много от интригите в Рим. Грейвс е преразказл историите по особено оригинален начин, който те кара да почувстваме близък живота на Клавдий. Интригите и превратите в Рим спомагат да възприемем героите като наши съвременници. Те страдат от недостатъци, които ни ги представят като „живи“ образи.. В кипящата борба за власт първо си отиват достойните — Август, Германик, Постум…После си отиват недотам достойните като Кастор, а след това хитреците като Сеян, докато се стигне до времето на ненормалния Калигула. През цялото това време Клавдий, когото всички смятат за безобиден идиот се снишава търпеливо, преструва се на по-гърбав, по-заекващ, по-глупав само да го оставят на мира…и успява да се добере до престола.

Несъмнено първата част е много по-интересна, във втората Грейвс (след много критики) се е отдалечил от стила на Светоний. Въпреки това е добре да се прочете и втората книга, в нея Клавдий се отдава на управление. В нея става ясно, че във вътрешно- и външно-политически план той се справя доста добре, нодопуска същата грешка като Август — личният му живот да определя съдбата на Рим. Двемете му съпруги-императрици — Месалина и Агрипинила (Агрипина младата), са една от друга по-неподходящи. За всеки който поне малко обича историята тази книга е задължителна.

П.С. В харитеното издание в самото начало на книгата има приложения с родословното дърво на Клавдий. Не намерих това родословно дърво тук, ако може екипа на Читанка да го пусне, защото спомага за ориентацията.