Серия
Невестата (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Heiress Bride, (Пълни авторски права)
Превод от английски
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 88 гласа)
Разпознаване и начална корекция
Xesiona (2009)
Корекция
maskara (2009)
Сканиране
?

Издание:

ИК „Бард“


ПРОЛОГ

Замъкът Bep, 1807 г.

Близо до Лок Левън, полуостров Файф, Шотландия

 

Той стоеше пред тесния прозорец и гледаше втренчено към двора на своя замък. Април вече бе настъпил, но освен дивно разцъфтелите храсти, чиито цветове пронизваха плъзналата мъгла и заслепяваха с ярките си виолетови багри, по нищо не личеше, че е пролет. Шотландският пирен[1], както и самите шотландци, пробива скали и камънаци, за да разцъфти. Тази сутрин над каменните зидове се стелеше гъста, сива и влажна мъгла. До него, през прозореца на втория етаж на кръглата северна кула, пред който стоеше той, ясно долитаха гласовете на ратаите. Старата Марта къткаше пилетата и им хвърляше зърно. Бърни крещеше с цяло гърло на Остал, новия младок в обора, който на всичко отгоре му беше и племенник. Чу как кривокракият Крокър гълчи кучето си Джордж и отправя заплахи към мързеливия пес, че ще го срита, въпреки че за всички беше ясно, че Крокър е готов да убие човек само заради една обидна дума по адрес на Джордж. Утринната глъч от детството му до ден днешен оставаше, неизменно същата. И всичко си беше, както е било винаги.

Само че не беше.

Отдръпна се от прозореца и се приближи до малката каменна камина. Протегна ръце към пламъците. Това беше личният му кабинет и дори брат му Мелкъм, докато още беше жив, стоеше настрана от тази специална стая. Въпреки слабия огън беше топло, защото върху стените имаше дебели вълнени гоблени, тъкани от прабаба му, за да пазят от влагата и студа. Красив стар килим покриваше почти изцяло очукания и изтрит каменен под. Чудеше се как баща му, известен прахосник, и проклетият му брат бяха пропуснали да го продадат или заложат. Предполагаше, че струва доста пари и би могъл да им осигури най-малко седмица хазарт или леки жени, или пък и двете заедно за няколко дена. И така, освен килима и гоблените, не беше останало нищо, което да има някаква стойност. Над камината висеше доста изтънял гоблен, изобразяващ герба на Кинросови: Ранени, но никога покорени.

Той обаче беше смъртно ранен. Оказал се бе в голямо затруднение и единственият начин да се измъкне от него бе възможно най-бързо да се ожени за богата наследница. Не искаше да го прави. С по-голяма охота би изпил някой от горчивите билкови чайове на леля Арлет, отколкото да се ожени. Но нямаше избор. Оставените от баща му и от вече покойния му по-голям брат дългове го бяха поставили на колене и в пълна безизходица. Цялата отговорност бе прехвърлена единствено върху него. Беше новият граф Ешбърнхам, проклетият седми граф, който не искаше да се унижава, притиснат от финансови затруднения.

Щеше да загуби всичко, ако не действа бързо. Селяните му щяха да измрат от глад или да бъдат принудени да напуснат земите му. Домът му щеше да продължи да запада, а семейството му — да живее в аристократична бедност. Знаеше, че не може да го допусне. Загледа се в ръцете си, които още държеше разперени пред огъня. Имаше силни ръце. Бяха ли достатъчно силни обаче, за да спасят стария шотландски род Кинрос от пагубната бедност, която ги бе споходила за първи път още но времето на дядо му през 1746 г.? О, но дядо му бил хитрец. Бързо се приспособил към новите условия и спечелил благоразположението на малцината шотландски графове, запазили могъществото си. Освен това бил умен и прозорлив. Не се отнасял с презрение към пушека на фабричните комини. Вложил малкото пари, които стискал здраво в ръцете си, в няколко новооткрити железарски и текстилни фабрики в Северна Англия. Не само успял, но постигнал повече, отколкото и в най-смелите си мечти. Накрая умрял, както всички хора на този свят. Поне имал късмет, че умрял стар и доволен от живота си, без да подозира, че синът му ще се окаже негодник, ще прахоса спечеленото от него и над замъка Вер отново ще надвисне заплахата от разорение.

По дяволите, мислеше той, какво означава една съпруга, особено в Англия? Ако поиска, може да я заключи в някоя от плесенясалите стаи в кулата и да хвърли ключа. Може да я бие, ако се окаже горда и непокорна. Въобще може да прави с проклетата си жена, каквото си пожелае. Разбира се възможно е да извади късмет и тя да се окаже кротка като агънце, глупава като теле и непретенциозна като козите в замъка, които са на върха на щастието си, когато докопат и запреживят чифт стари ботуши. Каквато и да се окаже, той трябваше да се справи с нея. Нямаше избор.

Колин Кинрос, седмият граф Ешбърнхам, напусна кабинета на последния етаж на северната кула. На другата сутрин вече пътуваше за Лондон, за да открие невеста, чиято зестра да не отстъпва по размери от съкровището на Аладин.

Бележки

[1] Пирен — нисък вечнозелен храст с малки виолетови, розови и бели цветчета с формата на камбанка — Б.пр.