Читателски коментари (за „Сърца в Атлантида “ от Стивън Кинг)

Не мога да бъда по-съгласен с Паисий. Човека го е казал толково точно и ясно. Дори и аз така бих подредил най-добрите книги на Кинг.

Вмъквам единствено, че тази книга беше причината да заобичам да чета. Спомням си как когато бях малък родителите ми бяха останали с впечатлевнието, че не обичам да чета, защото зарязвах всичко което подхващах. Причината беше,че до тогава нищо не ми бе предизвиквало интереса или просто не е успявал да го задържи или не им е било времето на тези романи точно тогава. Защото, някои книги които ми са се стрували абсолютно дасадни тогава, сега намирам за добри. Но факт беше, че не можех дори да се концентрирам въру някоя книга. Четях насила, защото нищо не ме задържаше в нея. Бяха просто редове и скучни изречения и аз само си мислех как да излезна да играя навън. Един ден майка ми ми даде 20 лева, (a в онова време това бяха много пари) и каза: „Купи си някоя книга която ти искаш и решиш, че ще ти е интересна. Прочети я и ми я разкажи“.

В нашия град имаше една книжарничак близо до училището ми, където понякога ходехме в голямото междучасие да разлистваме албуми с хубави спортни коли. Бях разглеждал и книгите разбира се, но коя ли би предизвикала интерес в 9 годишно момче. Помня обаче, че имаше едни книги, чийто корици малко или много ме гъделичкаха за какво аджеба може да се разказва в тях. Така се запознах с Стивън Кинг. И в него разбрах, че има неща които са ти интересни дори без да си ги чел и не само, колебаех се коя точно да си купя. Но в крайна сметка „Сърца в Атлантида“ победи над останалите. Помня, че беше доста скъпа (не че и сега не го продават скъпо Кинг, но той си е страдал достатъчно и е извървял дълъг път, че да се продава на такива цени) и когато майак ми видя да ивръщам ресто 2 лева каза: „Да не си си купил някоя енциклопедия?“. След това стана по-лошо и видя че съм си избрал какво? — Стивън Кинг. Реакцията и беше доста негативна и скептична, и се заобяснява, че това не било литература от която мога да науча нещо и тем подобни. Но няма да забравя тези два дни в които отказавах на приятели да играем футбол или стражари и апаши. Просто си стоях вкъщи, но реално бях в друг свят. И сега като тегля чертата много малко книги са ме поглъщали като тази. Нещо в мен се беше счупило и след тази книга аз исках още от това. Спопмянм си как я преразказах и на майка ми и на приятелите си. Тя се учуди колко разпалено говоря и разквам, че даже я прочете след мен. И от тогава и до ден днешен тя гледа с други очи на Кинг.

Просто се случва рано или късно да си намериш майстора. Аз намерих моя в „Сърца в Атлантида“