Аристофан
Жабите (7)

АГОН

ХОР

Строфа

Ние също така желаем

да узнаем как тъй вие, двама мъдреци,

ще се счепкате във спор.

Вашият език беснее,

двамата сте много смели

и с такъв подвижен ум!

И човек очаква този

да се изразява с красни

и шлифовани слова,

този пък, като изтръгва

думите си чак от корен,

да разпръсва вражите словесни търкала.

И тъй, по-скоро почвайте, приказвайте културно,

и не с калъпи, не това, което друг би рекъл.

 

ЕВРИПИД

За себе си, какъв съм аз като поет, ще кажа

съвсем накрая; най-напред ще обвиня тогова

като измамник, фанфарон, как зрителите прости,

възпитани от Фриниха, безсъвестно е мамил.

Най-първо, вади някого на сцената забулен —

Ахил ли е, Ниоба ли — лицето им не виждаш,

все чучела трагически, седят си и не гъкват!

 

ДИОНИС

Кълна се, тъй е.

 

ЕВРИПИД

Хорът пък, като занизал песни —

една след друга четири! А те мълчат — ни дума.

 

ДИОНИС

Харесвах туй мълчание, то бе за мене радост,

по-хубава, отколкото брътвежът днешен.

 

ЕВРИПИД

Бил си

глупак, да знаеш!

 

ДИОНИС

Тъй ще е. Но той защо го прави?

 

ЕВРИПИД

От шарлатанство. Зрителят седи и все очаква

Ниоба да продума. А пиесата напредва.

 

ДИОНИС

Ах, гледай, негодяят му, тъй, значи, ме е мамил!

 

Какво? Пухтиш, ядосваш се?

 

ЕВРИПИД

Защото го излагам.

И тъй, додето приказки реди и към средата

е драмата, изрича той дванайсет бичи думи,

качулести, намръщени, страшилища ужасни,

невиждани от зрителя.

 

ЕСХИЛ

Горко ми!

 

ДИОНИС

Не приказвай!

 

ЕВРИПИД

Не казва нищо ясно той…

 

ДИОНИС (към Есхил)

Не скърцай тъй със зъби!

 

ЕВРИПИД

… Скамандри само, ровове, и щитове със медни

грифоорли изписани, и конеездни думи,

почти неразбираеми.

 

ДИОНИС

Кълна се, аз самият

по цели нощи някога не мигвах, като мислех

каква ли птица ще да е петелоконът златен.

 

ЕСХИЛ

Това е знак, по кораби изписван, хей, невежа!

 

ДИОНИС

Аз мислех пък: Ерикс е то, синът на Филоксена.

 

ЕВРИПИД

Че бива ли в трагедии петел да се представя?

 

ЕСХИЛ

А ти, бре, богоборецо? А ти какво представяш?

 

ЕВРИПИД

Не твоите петелоконе или козлоелени,

каквито ги рисуват по персийските завеси.

Приемайки изкуството от тебе, както беше

подпухнало от изрази високопарни, тежки,

поизсуших го най-напред, отнех от тежестта му

чрез песни, с отклонения, с парченца бяла ряпа,

придавайки му влагата на книжните брътвежи.

Отхраних го с мелодии, с Кефизофонт го смесих.

Не дрънках празни приказки, не сеех безпорядък,

а онзи, който най-напред излизаше,

веднага излагаше пиесата.

 

ДИОНИС (тихо)

А не самия тебе!

 

ЕВРИПИД

И почвайки, аз никого бездеен не оставях

О, не, у мен говореха слугата и жената,

стопанинът и бабата, момичето…

 

ЕСХИЛ

Е, мигар

за тая дързост ти не си заслужил смърт?

 

ЕВРИПИД

Кълна се,

постъпвах като демократ!

 

ДИОНИС (към Еврипид, тихо)

Я остави ги тия!

Подобно отклонение не ще ти е полезно.

 

ЕВРИПИД

След туй, научих тези тук

 

да дрънкат…

 

ЕСХИЛ

Потвърждавам.

Но по-добре да пукнеше, преди да ги научиш!

 

ЕВРИПИД

… да мерят с тънки способи и с ъгломер словата,

да мислят, гледат, въртели да правят, да хитруват,

да подозират вредом зло, да размишляват…

 

ЕСХИЛ

Тъй е.

 

ЕВРИПИД

… извеждайки домашните, познати нам въпроси,

и тъй съм контролируем. Че знаейки нещата,

те контролират моето изкуство; шум не вдигах,

да им отнемам разума, до страх не ги довеждах

с Мемноновци и Кикновци върху коне с дрънкулки.

Кои са учениците на двама ни? Ще чуеш:

Мане, Формизий, Мегенет са негови, прочути

с бради, с тръби и с копия, с разкъсващи насмешки,

а моите са Клитофбнт и Терамен умникът.

 

ДИОНИС

Кой, Терамен ли? Мъдър е, способен е на всичко!

Изпадне нейде в бедствие и ха, току затънал,

а в миг спасява се! Не е от Хиос, а от Кеос!

 

ЕВРИПИД

Да, да, и на таквиз неща

съм учил зрителя си аз,

въвеждайки мисловен ред,

разбор в изкуството, и тъй

да схване и да разбере

например как е по-добре

да управлява своя дом,

като запитва: „Как е туй?

Онуй къде е? Кой го взе?“

 

ДИОНИС

Кълна се в боговете, днес,

като се връща у дома,

атинецът крещи така:

„Къде е моето гърне?

И кой главата е изял

на рибата? Нима умря

закупеният лани съд?

Къде е вчерашният лук?

Маслините ми кой е взел?“

Преди със зяпнали уста

седеше той като глупак

и мамино детенце.

 

ХОР

Антистрофа

„Гледаш ли, блестящи Ахиле?“

Хайде, ти какво ще кажеш на това? Но виж,

да не би, обзет от гняв,

да излезеш вън от пътя.

Той те обвини жестоко.

Но, геройо, запомни:

не се отвръщай с гневни думи.

Свий платната и използвай

само горния им край,

па отпускай, па придавай,

па внимавай, чак додето

вятър лек и постоянен ти се появи.

Ала хайде, ти, който сред гърците пръв дигна кули от думи високи

и предишната празна трагическа глъч украси, отпусни своя извор.

 

ЕСХИЛ

Разгневен съм от срещата с тоя човек и сърцето ми в яд се облива,

като трябва да споря със него все пак, да не каже, че аз съм натясно…

Обади ми защо е потребно човек да изпитва възторг от поета?

 

ЕВРИПИД

За правдивата реч, за добрия съвет, за това, че поетите правят

по-издигнати людете в свойте страни.

 

ЕСХИЛ

Е, добре, ако туй не си сторил,

а напротив, от честен и свестен народ произвеждаш отбор негодяи,

то какво според теб заслужаваш, кажи?

 

ДИОНИС

Да умре, а пък него не питай.

 

ЕСХИЛ (към Дионис)

Следователно гледай най-първо какви ги получи от мене той нявга —

все юнаци, все четири лакти на ръст, не кръшкачи от своята длъжност,

не пазарски зяпачи, не жалки лъжци, като днешните, не негодяи,

а дъхтящи на копие и на стрели, и на шлемове белокачули,

с наколенници бойни, с юначни сърца, върху тях — седем бикови кожи.

 

ЕВРИПИД

Хайде, ето, надига се страшното зло! С тия шлемове той ще ме смаже!

 

ДИОНИС

И какво си направил, Есхиле, та тъй на юначество си ги научил?

Говори и недей се предава на гняв тъй презрително, високомерно!

 

ЕСХИЛ

Аз създадох трагедия с Аресов дух.

 

ДИОНИС

И коя?

 

ЕСХИЛ

„Седемте срещу Тива“.

Този, който я видеше, пламваше в миг от желание да се сражава.

 

ДИОНИС

Но това е погрешно от твоя страна. Че тиванците там си представил

като по-героични във тази война. Затова ще получиш и удар.

 

ЕСХИЛ

Вие можете да се калите във брой, но не се устремихте към него.

После дадох на сцената в „Персите“ аз, вдъхновявайки хората с нея

непрестанно и люто да бият врага и прославяйки паметно дело.

 

ДИОНИС

Аз изпитах наслада, когато дочух твоя вопъл за мъртвия Дарий,

а пък хорът, ей тъй на, заудря с ръце и завика: „Горко ни, горко ни!“

 

ЕСХИЛ

Та поетите трябва такива неща да разработват. На, помисли си

колко много полезни били са творци, надарени с душа благородна.

Ето, своите тайнства Орфей ни разкри, проповядвайки: „Кръв на проливай!“

и Музей ни показа целителната мощ и пророчески дар, Хезиод пък

земеделие, оран и време за плод; след това богоравният Омир

откъде е получил и слава, и чест, ако не от това, че е учил

на доброто — на ред и на воинска чест?

 

ДИОНИС

Но Пентакла, дръвника, при все туй

не можа да научи. Тъй завчера той, като тръгваше в шествие, първо

закрепи на главата си шлем и след туй взе да връзва качула отгоре.

 

ЕСХИЛ

Но поучи той много и харни мъже, сред които и храбрия Ламах.

А по Омиров пример показах и аз не един и не двама герои,

като Тевкър, Патрокъл — все с лъвски души, вдъхновявайки всеки мой зрител,

всеки гражданин, чуе ли тръбния звук, да се мери с подобни герои.

Не показвах аз никога леки жени, Стенебеи и Федри, кълна се,

и не ще каже никой, че в своите творби съм представил жена да се влюби.

 

ЕВРИПИД

И не си имал никаква връзка, о да, с Афродита!

 

ЕСХИЛ

И нека да нямам!

Но над тебе и твоите сродници тя като страшен товар е тежала,

та и тебе самия низвъргна дори.

 

ДИОНИС

Да, заклевам се в Зевса, така е.

Че каквото си писал за чужди жени, то се струпа над тебе самия.

 

ЕВРИПИД

И какво навредиха, мизерник такъв, на града Стенебеите мои?

 

ЕСХИЛ

Със това, че почтени и свестни жени на почтени мъже ти накара

да изпият отровата подир срамът от твоите Белерофонти.

 

ЕВРИПИД

Ала тази история с Федра нима е невярна, стъкмена от мене?

 

ЕСХИЛ

Тя е вярна, кълна се. Но щом си поет, ти си длъжен да криеш порока,

не на сцената да го показваш пред нас. За децата си има учител,

да ги учи на ум и на разум, а нас, по-големите, учи поетът.

Да говорим доброто е нашия дълг.

 

ЕВРИПИД

Ако твоята реч надвишава

ликабетския хълм и парнаския връх, мигар туй е добрата ти ука?

По-добре говори със човешки език!

 

ЕСХИЛ

Но, нещастника, то е потребно

за големите мисли и гледища реч и слова съответни да раждаш.

Впрочем то се и знае, полубогове със слова по-големи си служат,

па и тяхната дреха, в сравнение с нас, е значително по-величава.

Аз посочих полезния пример, но ти го подрови.

 

ЕВРИПИД

Какво съм направил?

 

ЕСХИЛ

Преди всички навлече в парцали царе, за да бъдат достойни за жалост

във очите на хората.

 

ЕВРИПИД

Е, и с това какво навредих, обади ми?

 

ЕСХИЛ

Е, та ето защо богаташът сега триерарх не желае да бъде,

а навлечен в парцали, ридае със глас и твърди, че живее във бедност.

 

ДИОНИС

Да, кълна се в Деметра, но носи под тях здрава дрешка от вълница плътна.

И, измамил народа с подобни слова, се отправя към рибната борса.

 

ЕСХИЛ

След това, ти научи на празната реч и на брътвене младите хора,

от което палестрата празна е днес и протрити са задните части

на момчетата, дето бърборят безспир; ти научи крайморските люде

да отвръщат на по-горни. А пък тогаз, когато живях на земята,

те не знаеха друго освен пита хляб и викът: „Хайде, хоп, на веслата!“

 

ДИОНИС

В Аполон се заклевам — и да пърдят във носа на младока, да дрискат

към другаря си, а като слязат на бряг — да плячкосат от него нещо.

Днес обаче отвръщат, а не гребат, и се носят насам и нататък.

 

ЕСХИЛ

И в коя ли беда неповинен е той ?

Не показа ли сводници тоя човек,

и жени, дето раждат в свещения храм,

или влюбени в своите братя сестри,

и такива, които неспирно твърдят,

че животът човешки нима е живот ?

Ей оттук е и фактът, че нашият град

е изпълнен догоре с помощник-писци

и със шутове, с демомаймуни безчет,

дето винаги мамят народа злочест,

та и факла не могат да носят дори

от сегашната неупражненост.

 

ДИОНИС

Да, така е, кълна се! Умрях си от смях

на всегръцкия празник, когато видях

да търчи, да се бъхти човечец един,

изостанал от другите, бледен, превит,

че дебел, че и бял. Пред самите врати

керамейците здраво му теглиха бой

по корем и по задник, по кръст и ребра,

а пък той под побоя от толкоз ръце

тихо пръцва от зор,

духа факлата и — да го няма.

 

ХОР

Строфа

Страшно нещо, спор ужасен, иде яростна война!

Трудно е да се решава —

този тук напада смело,

онзи може да удари чрез извъртане кръгом.

По местата си не стойте !

Има толкоз много хватки в софистическия бой,

за каквото и да бъде,

говорете и спорете

и по старо, и по ново,

и, рискувайки, кажете фин и мъдър аргумент.

Антистрофа

А пък ако се боите да не би да е невеж

зрителят и да не схване

вашите изящни мисли,

от това не се плашете. Днес не е като преди.

Опитен е този зрител.

Всеки с книжката в ръка изучава мъдростта.

Той, отличен по природа,

днес е още по-изтънчен.

И така, не се плашете,

смело всичко говорете, тоя зрител е мъдрец.