Оригинално заглавие
Βάτραχοι, 405 пр.н.е. (Обществено достояние)
Превод от старогръцки
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
4,3 (× 6 гласа)
Корекция
NomaD (2009 г.)
Източник
masters-classics.dir.bg

Издание: Аристофан. Комедии. С., 1985, „Народна култура“.


ЛИЦА

КСАНТИЙ

ДИОНИС

ХЕРАКЪЛ

МЪРТВЕЦ

ХАРОН

ХОР ОТ ЖАБИ

ХОР ОТ ПОСВЕТЕНИ В МИСТЕРИИТЕ

ЕАК

ПРИСЛУЖНИЦА НА ПЕРСЕФОНА

ДВЕ КРЪЧМАРКИ

РОБ НА ПЛУТОН

ЕВРИПИД

ЕСХИЛ

ПЛУТОН

 

Действието в началото на пролога се развива в неопределена област на Гърция. От втората част на пролога до края на комедията то протича в Подземното царство.

ПРОЛОГ

Сцената представлява две къщи: вдясно е къщата на Херакъл, вляво — на Плутон.

Влизат Дионис, облечен в шафранова женска дреха, върху която е наметнал лъвска кожа, и неговия роб Ксантий, седнал на магаре.

 

КСАНТИЙ

Да кажа ли една шега, стопанино,

от тези, дето все разсмиват зрителя?

 

ДИОНИС

Каквото искаш, само не „Измъчен съм!“

Това не казвай, че ми се е втръснало.

 

КСАНТИЙ

А нещо друго смешно?

 

ДИОНИС

Без „Премазан съм!“

 

КСАНТИЙ

 

Тогаз една голяма глума.

 

ДИОНИС

Казвай я

спокойно. Но да не речеш…

 

КСАНТИЙ

Какво сега?

 

ДИОНИС

„Като прехвърлях сопата, досра ми се.“

 

КСАНТИЙ

Или че, като нося тези тежести,

ще пръдна, ако те не бъдат смъкнати?

 

ДИОНИС

Недей, че ми се доповръща, моля те!

 

КСАНТИЙ

Що трябваше да нося туй багажище?

Не правя нищо с него аз, за разлика

от Фриних, Ликис и Амипсий, с вечните

багажища в техните комедии!

 

ДИОНИС

Недей така. Че като зрител видя ли

подобни остроумици, отивам си

по-стар с година цяла, че и с повече.

 

КСАНТИЙ

Ох, бедният ми врат, ох, триж нещастният!

Хем тъжно, хем да не говоря весело!

 

ДИОНИС

Това не е ли дързост и разпасаност!

Та сам аз, Дионис, синът на Бъчвата,

се бъхтя пеш, а него — на магарето,

да не се мъчи, да не нося тежести!

 

КСАНТИЙ

Не нося ли?

 

ДИОНИС

Как носиш, като яхаш, бре!

 

КСАНТИЙ

Ей туй на нося.

 

ДИОНИС

Носиш!

 

КСАНТИЙ

Много тежко е!

 

ДИОНИС

Не носи ли магарето товара ти?

 

КСАНТИЙ

Но не и този, който нося, бога ми.

 

ДИОНИС

Как носиш ти, бре, носи те магарето!

 

КСАНТИЙ

Не зная, ала смачка ми се рамото.

 

ДИОНИС

Добре, щом нямаш полза от магарето,

Вземи, че го носи на раменете си.

 

КСАНТИЙ

Ох, беден аз! Защо не бях във флотата,

че да ти кажа: „Хайде, наревавай се!“

 

ДИОНИС

Я слез, подлецо! Пък и ето, вече съм

до портата, където първо трябваше

да се отправя.

 

Чука на вратата на Херакъл

 

Ей, момче, момченце, бе!

 

ХЕРАКЪЛ (отваря, на себе си)

Кой блъска тъй вратата? По кентавърски

налита някой.

 

Вглежда се в Дионис, удивен.

 

Я кажи ми, кой си ти?

 

ДИОНИС (тихо на Ксантий)

Момчето…

 

КСАНТИЙ

Е?

 

ДИОНИС (тихо)

Та не видя ли?

 

КСАНТИЙ

Що е то?

 

ДИОНИС (тихо)

Как страшно се уплаши!

 

 

КСАНТИЙ

Луд си, бога ми!

 

ХЕРАКЪЛ

Не мога да не прихна в смях, заклевам се!

Аз хапя устни, ала все пак — смея се!

 

ДИОНИС

Ела насам, човече. Нещо трябваш ми.

 

ХЕРАКЪЛ

Не мога да сдържа смеха си, гледайки

как лъвска кожа над шафран е метната.

Защо са боздуганът и котурните?

Къде си ходил?

 

ДИОНИС

Служих у Клистенови.

 

ХЕРАКЪЛ

Воюва ли?

 

ДИОНИС

И пратихме на дъното

дванадесет-тринайсет вражи кораба

 

ХЕРАКЪЛ

Вий, двамата?

 

ДИОНИС

Кълна се!

 

КСАНТИЙ (тихо)

Е, събудих се!

 

ДИОНИС

Веднъж, когато си четях на кораба

трагедията „Андромеда“, страшна страст,

представяш ли си, порази сърцето ми.

 

ХЕРАКЪЛ

Как, страст? Каква страст?

 

ДИОНИС

Като Молон — мъничка.

 

ХЕРАКЪЛ

И за жена?

 

ДИОНИС

О, не!

 

ХЕРАКЪЛ

За момък?

 

ДИОНИС

Пазил бог!

 

ХЕРАКЪЛ

За мъж!

 

ДИОНИС

Ба, ба!

 

ХЕРАКЪЛ

Навярно със Клистен си спал?

 

ДИОНИС

Недей, не се шегувай, братко, зле ми е!

Една такава страст! Унищожава ме!

 

ХЕРАКЪЛ

Каква, бе, братче?

 

ДИОНИС

Не намирам думите.

Все пак ще ти го кажа чрез загатване.

Кажи, чорба да ти се е приискало?

 

ХЕРАКЪЛ

Чорба? Хиляда пъти във живота ми.

 

ДИОНИС

Разбра ли, или искаш нови примери?

 

ХЕРАКЪЛ

Не, за чорбата — не. Разбирам хубаво.

 

ДИОНИС

Та ей такава страст ме е заглождила

по Еврипид.

 

ХЕРАКЪЛ

По него, по умрелия?

 

ДИОНИС

И няма никой да ме спре сред хората

да не го диря.

 

ХЕРАКЪЛ

Долу, в преизподнята?

 

ДИОНИС

И по-надолу, ако има, бога ми!

 

ХЕРАКЪЛ

Защо?

 

ДИОНИС

Поет изкусен искам — старите

ги няма вече, днешните са калпави.

 

ХЕРАКЪЛ

Но как? Йофонт не е ли жив?

 

ДИОНИС

Едничкото

останало добро, и пак — добро ли е?

Не зная сам какво е то истина.

 

ХЕРАКЪЛ

А че Софокъл вместо Еврипид вземи

тогава, щом оттам ще водиш някого.

 

ДИОНИС

Не, по-напред Йофонта ще изпробваме,

да видим без Софокъл нещо може ли.

А Еврипид е ставен непрокопсаник —

ще стори всичко, за да дойде с мене той.

Софокъл пък и тук, и там е сговорен.

 

ХЕРАКЪЛ

Че Агатон къде е?

 

ДИОНИС

Изостави ме,

добър поет, голяма скръб за своите.

 

ХЕРАКЪЛ

Къде е той?

 

ДИОНИС

Пирува със блажените.

 

ХЕРАКЪЛ

Ами Ксенокъл?

 

ДИОНИС

Да го вземат мътните!

 

ХЕРАКЪЛ

Ами Питангел?

 

КСАНТИЙ (тихо)

А за мен — ни думица,

пък рамото ми просто е премазано!

 

ХЕРАКЪЛ

А тука други момчетии няма ли,

готови да напишат сто трагедии

и по-бъбриви и от Еврипид дори?

 

ДИОНИС

Това са все бърборковци и баберки,

рой ластовички, напаст за изкуството,

които ще изчезнат мигом, след като

получат хор и попикаят музата

трагическа. Но няма даровит поет

сред тях, та той да каже слово доблестно.

 

ХЕРАКЪЛ

Как даровит?

 

ДИОНИС

Тъй даровит, че, примерно,

да дръзне да произнесе на сцената:

„Ефирът — Зевсов дом“, „Кракът на времето“,

„Сърцето ми не се кълне пред жертвеник,

езикът мами въпреки сърцето ми“.

 

ХЕРАКЪЛ

Харесваш ли това?

 

ДИОНИС

О, да, побъркан съм!

 

ХЕРАКЪЛ

Но сам разбираш, че това са глупости.

 

ДИОНИС

„Не влизай в моя ум“ — живей си в къщата.

 

ХЕРАКЪЛ

Ала това е просто отвратително!

 

ДИОНИС

Учи ме как да ям!

 

КСАНТИЙ (тихо)

За мен ни думица!

 

ДИОНИС

Причината да дойда тука в твоите

одежди е да ми обадиш твоите

познати, ако ми потрябват, дето си

отсядал ти, отивайки за Цербера.

Кажи за тях, за фурни и пристанища,

за градове, чешми, вертепи, улици,

за лавки, кръстопътища и ханове

без дървеници.

 

КСАНТИЙ (тихо)

А за мен ни думица!

 

ХЕРАКЪЛ

Нещастнико, ще идеш?

 

ДИОНИС

Да, и никакви

протести, ами обади най-краткия

от пътищата за към преизподнята!

Но нито топъл, нито пък студен да е!

 

ХЕРАКЪЛ

Че кой ли пък да ти обадя? Кой ли път?

На, ето ти един, с въже и пейчица —

ще се обесиш.

 

ДИОНИС

Много задушевен е.

 

ХЕРАКЪЛ

Пътечка има кратка и отъпкана —

с хаванчето.

 

ДИОНИС

И в него бучиниш, нали?

 

ХЕРАКЪЛ

Да, точно!

 

ДИОНИС

Не, студена, че и ледена!

Веднага ще измръзнат коленете ми.

 

ХЕРАКЪЛ

А път наклонен, бърз — да ти обадя ли?

 

ДИОНИС

Да, бога ми, не съм от пешеходците.

 

ХЕРАКЪЛ

Спусни се към Керамик.

 

ДИОНИС

Е, и след това?

 

ХЕРАКЪЛ

Каче се там на кулата, високата…

 

ДИОНИС

Защо?

 

ХЕРАКЪЛ

… и гледай факелното бягане.

И като кажат зрителите „Пущай се!“,

и ти пусни се.

 

ДИОНИС

Накъде?

 

ХЕРАКЪЛ

Надолу, бе!

 

ДИОНИС

Ще си изгубя двете полушария

на мозъка. По този път не тръгвам аз.

 

ХЕРАКЪЛ

Тогаз?

 

ДИОНИС

По който слезе ти.

 

ХЕРАКЪЛ

Но плува се

премного. Стигаш до огромно езеро,

бездънно.

 

ДИОНИС

Как ще го прехвърля?

 

ХЕРАКЪЛ

С лодчица,

ей тонинка, един лодкарин възрастен

ще те превози срещу две петачета.

 

ДИОНИС

Ох!

Могъщи вред са тези две петачета!

Но как и там са стигнали?

 

ХЕРАКЪЛ

Въвел ги е

Тезей. Ще видиш и безчет чудовища —

ужасни.

 

ДИОНИС

Не, не ме плаши, не ме е страх,

не ще ме отклониш!

 

ХЕРАКЪЛ

А после — калища

и вечна смрад, и в тоя смрад са легнали

онези, дето гости са обиждали,

които за любов не са заплащали,

които майка си са били, татка си

са бъхтили и клетва са престъпвали.

 

ДИОНИС

Към тях ще трябва да прибавим хората,

които учат танеца Кинезиев

или преписват Морсимови стихове.

 

ХЕРАКЪЛ

Ще те обгърне флейтово дихание,

прекрасен зрак ще видиш — като нашия,

гори от мирта и блажени хорове

мъже, жени, усърдно ръкопляскащи.

 

ДИОНИС

Добре, а те кои са?

 

ХЕРАКЪЛ

Посветените…

 

КСАНТИЙ (тихо)

Пък аз съм бил магарето на сватбата.

Ала това не ще понасям повече.

 

ХЕРАКЪЛ

… които ще ти обяснят потребното.

Защото те живеят край самия път

и близичко до портите на Плутона.

Е, много здраве, братко!

 

Влиза вкъщи.

 

ДИОНИС (след него)

Ха и ти да си

добре!

 

(Към Ксантий)

 

А ти подхващай пак багажите.

 

КСАНТИЙ

Преди да ги сваля?

 

ДИОНИС

И хайде, бързичко!

 

КСАНТИЙ

Не, моля ти се, наеми си някого

от мъртвите, но който е съгласен, де!

 

ДИОНИС

А ако няма?

 

КСАНТИЙ

Аз ще дойда.

 

ДИОНИС

Хубаво.

 

Задава се погребално шествие.

 

Но в този миг мъртвец изнасят, ето го!

 

(Към Мъртвеца)

 

Хей, ти, на тебе викам, хей, умрелият!

Човече, отнеси ми в ада нещичко!

 

МЪРТВЕЦЪТ

Какво е то?

 

ДИОНИС

Това.

 

МЪРТВЕЦЪТ

Две драхми даваш ли?

 

ДИОНИС

Е, ха по-малко!

 

МЪРТВЕЦЪТ (към носачите)

Хайде, продължавайте!

 

ДИОНИС

Почакай да се разберем, приятелю.

 

МЪРТВЕЦЪТ

Не даваш ли две драхми, стига приказки!

 

ДИОНИС

Дръж три петака!

 

МЪРТВЕЦЪТ

По-добре възкръсване!

 

Шествието отминава.

 

КСАНТИЙ (след него)

Пък важен бил, проклетникът! Е, поврага!

Отивам аз.

 

ДИОНИС

Добър си, благороден си!

Да тръгваме към лодката!

 

ХАРОН

Стоп! Спираме!

 

КСАНТИЙ

Това какво е?

 

ДИОНИС

Езерото, бога ми,

въпросното, съглеждам също лодката.

А този тук е Харон, положително.

Ей, Хароне, здравей, здравей бе, Хароне!

 

ХАРОН

Пътуващи към отдиха след грижите?

За Лета, за Магарешката козина,

за Церберите, за Тенар, за…чавките?

 

ДИОНИС

Аз!

 

ХАРОН

Бързо влизай!

 

ДИОНИС

Спираш ли наистина

при чавките?

 

ХАРОН

Поне за тебе — сторвам го.

Но влизай вече.

 

ДИОНИС

Тук, момче!

 

ХАРОН

Не взимам роб,

ако не се е бил за свойта кожица!

 

КСАНТИЙ

Не съм се бил, че бяха зле очите ми.

 

ХАРОН

Тогаз бегом изобиколи до другата

страна.

 

КСАНТИЙ

Къде да чакам там?

 

ХАРОН

На спирката

„Хавайнов камък“.

 

ДИОНИС

Ясно ли е?

 

КСАНТИЙ

Ясно е.

 

(Окайва се.)

 

С какво се срещам още от началото!

 

(Тръгва.)

 

ХАРОН (към Дионис)

Седни там, при лопатата! Хей, има ли

пътуващи? Побързайте! А ти, бе, там,

какво?

 

ДИОНИС

Какво ли? Нищо, просто седнал съм,

тъй както ти ми каза, при лопатата.

 

ХАРОН

По-скоро сядай там бе, шишко!

 

ДИОНИС

Ето ти.

 

ХАРОН

И да не дрънкаш, а опри нозете си

и почвай да гребеш!

 

ДИОНИС

Ами ще мога ли?

Не съм моряк, не съм от саламинците,

неопитен съм.

 

ХАРОН

Просто е. Започнеш ли,

ще чуеш дивни песни.

 

ДИОНИС

На кого са те?

 

ХАРОН

На жаболебеди.

 

ДИОНИС

Добре, командувай.

 

ХАРОН

Охопоп! Охопоп!

 

Докато лодката се движи, долитат звуците на невидимите жаби.

 

ХОР НА ЖАБИТЕ

Врякикики, вряк, вряк!

Врякикики, вряк, вряк!

Деца на блатни извори,

да викнем своя дружен химн,

да викнем сладкия напев

вряк-вряк, вряк-вряк,

със който огласяхме

във Блатно низееца —

бог Бакхус, сина на Зевса,

когато, пиян, в деня

на пресвещените съдове

към моя храм пристъпваше народът.

Врякикики, вряк, вряк!

 

ДИОНИС

А на мене почва задникът

да ме боли, вряк,вряк!

 

ХОР НА ЖАБИТЕ

Врякикики, вряк, вряк!

 

ДИОНИС

На вас пък ви е все едно!

 

ХОР НА ЖАБИТЕ

Врякикики, вряк, вряк!

 

ДИОНИС

Да пукнете с туй ваше „вряк“!

Едно и също: вряк, та вряк!

 

ХОР НА ЖАБИТЕ

Така е, многознайко!

Обикнаха ме сладколирните Музи

и козлоногия Пан със цафарата звучна,

с мене се радва и Феб, свирачът на форминкс,

зарад онази подструнна тръстика,

която му отглеждам под водата.

Врякикики, вряк, вряк!

 

ДИОНИС

Мазоли ми излязоха

и потен ми е задникът.

Сведа ли се ще каже той…

 

ХОР НА ЖАБИТЕ

Врякакики, вряк, вряк!

 

ДИОНИС

Ей, песнелюбци, спирайте

най-сетне!

 

ХОР НА ЖАБИТЕ

Не, ще викаме,

и повече, отколкото

през ясни, слънчеви,

когато през острицата

и през пръстта подскачаме

с тъй радостни мелодии,

прекъсвани от скокове,

или когато, бягайки

от буен дъжд, на дъното

запяват наште хорове

под плюсъка на капките.

 

ДИОНИС (ядосан)

Врякакики, вряк, вряк!

 

(пръдва)

 

На, вие ме научихте!

 

ХОР НА ЖАБИТЕ

О, страшно си изпащаме!

 

ДИОНИС

По-страшно аз. Напъвайки,

ще взема да се пръсна!

 

ХОР НА ЖАБИТЕ

Врякакики, вряк, вряк!

 

ДИОНИС

Не ме е грижа, крякайте!

 

ХОР НА ЖАБИТЕ

О, да, и знай, наистина,

че цял ден ще ти врякаме,

докле държи гласът ни.

 

ДИОНИС (пърди)

Врякакики, вряк, вряк!

Не ще ми надделеете!

 

ХОР НА ЖАБИТЕ

Нито пък ти на жабите!

 

ДИОНИС

Ни жабите на мене!

Да, никога! Ще крякам аз,

ако е нужно, цял ден,

додето ви надвикам с мойто „врякакики,

 

(вика и пърди)

 

врякакики, вряк, вряк!“

Ще ви накарам най-подир да млъкнете!

 

ХАРОН (към Дионис)

Ей, спирай, спирай! Прибери лопатата!

Излизай, плащай!

 

ДИОНИС

На ти две петачета.

Ей, Ксантий! Де се дяна, Ксантий? Ксантий, бе!

 

КСАНТИЙ (отдалече)

Ияу!

 

ДИОНИС

Ела насам!

 

КСАНТИЙ (идва)

Здравей, стопанино!

 

ДИОНИС

Какво е там, нататък?

 

КСАНТИЙ

Мрак и калища.

 

ДИОНИС

Видя ли нейде там отцеубийците

и клетвонарушителите, както бе

говорил той?

 

КСАНТИЙ

А ти? Ти не?

 

ДИОНИС

Да, бога ми,

че даже и сега са пред очите ми.

 

(Посочва зрителите)

 

Сега какво?

 

КСАНТИЙ

Да продължим, най-хубаво.

Че той нали разправяше, че тука са

ужасните чудовища.

 

ДИОНИС

Проклетникът!

Той лъжеше, за да ме сплаши, знаейки,

че съм храбрец, и просто ми завиждаше.

 

От него няма нищо по-страшно.

А аз бих искал да се счепкам с някого

в борба, достойна за това пътуване.

 

КСАНТИЙ

Да, тъй е. Тъкмо шум долавям някакъв.

 

ДИОНИС

Отде, отде е?

 

КСАНТИЙ

Изотзад.

 

ДИОНИС

Назад иди.

 

КСАНТИЙ

Не, не, отпред е.

 

ДИОНИС

Е, тогаз напред иди.

 

КСАНТИЙ

Кълна се, виждам някакво чудовище.

 

ДИОНИС

Какво е то?

 

КСАНТИЙ

Ужасно! И променя се!

Ту вол, сега пък муле, ту красавица

жена!

 

ДИОНИС

Къде е, да я видя, искам я.

 

КСАНТИЙ

Но вече тя не е жена, не, кучка е.

 

ДИОНИС

Това е тя, Емпуза!

 

КСАНТИЙ

Свети огнено

лицето й.

 

ДИОНИС

Един крак бронзов има ли?

 

КСАНТИЙ

Да, бога ми, а пък лайнян е другият,

да знаеш!

 

ДИОНИС

Де да ида?

 

КСАНТИЙ

Ами аз къде?

 

ДИОНИС (изтичва към жреца на Дионис, към първия ред на зрителите)

Спаси ме, жрецо, че да пием двамата!

 

КСАНТИЙ

Загиваме, Херакле!

 

ДИОНИС

Тъй не ме зови,

човече, и не ми изричай името!

 

КСАНТИЙ

А с „Дионис“?

 

ДИОНИС

По-малко и от първото.

 

КСАНТИЙ

Е, продължи. Насам, насам,стопанино!

 

ДИОНИС

Що има?

 

КСАНТИЙ

Смелост! Всичко мина хубаво

и можем като Хегелох да викаме:

„След морски вълни виждам пак безветрие“

Емпузата изчезна.

 

ДИОНИС

Закълни ми се!

 

КСАНТИЙ

Кълна се в Зевс!

 

ДИОНИС

Отново!

 

КСАНТИЙ

В Зевс!

 

ДИОНИС

Отново!

 

КСАНТИЙ

В Зевс!

 

ДИОНИС

Как побледнях, като я зърнах, беден аз!

 

КСАНТИЙ (показва плаща му)

А вместо тебе зачерви се плащът ти.

 

ДИОНИС

Ах, откъде дойдоха тези бедствия!

Кой бог да обвиня, че готви края ми?

„Ефирът — Зевсов дом“, „Кракът на Времето“?

 

Долита звук на флейта.

 

КСАНТИЙ

Хей, ти!

 

ДИОНИС

Какво?

 

КСАНТИЙ

Не чу ли?

 

ДИОНИС

Що?

 

КСАНТИЙ

Дихание

на флейти.

 

ДИОНИС

Да, да, чух, и полъх някакъв

от факли ме докосна много тайнствено.

Но нека се прикрием и послушаме.

 

Чува се песен: пее Хорът на посветените, все още невидим за зрителите.

 

ХОР

Якхе, о, Якхе!

Якхе, о, Якхе!

 

КСАНТИЙ

Това е, господарю! Посветените

тук нейде пеят, както той ни казваше.

Възпяват Якха, както на площада ни.

 

ДИОНИС

И аз тъй мисля, ала най-добре ще е

да помълчим, за да разберем със сигурност.

 

Оттеглят се встрани.