Мария Илиева
Очакване

И търся те…

По улицата се размивам

със мъглата.

И няма никой.

Жълти са измокрените лампи.

Вятърът в душата ми наднича.

Вик във тишината!

Плаче ли окаяният скитник,

крясък ли изтръгнах от душата.

Дланите си плъзнах по вратата.

Ти ли я затвори, обич?

Моля се, в ръждивата ключалка

ключ да чуя, че приплъзваш…