Откога градивната критика и мнението, различно от това на световните доайни-критикари, се превърна в углавно престъпление, г-це/г-жо Sweet_Theya? Да, книгата е интересна, да има оригинален подход и ДА — категорично страда от едностранчиво развитите си герои. Тия с Дъмбълдор — светци, тия с Волдемор (защото това е ОФИЦИАЛНИЯТ вариант на името на български) откачени черни магьосници фанатици? Дори тъпото разделяне на възпитаниците на отделните домове — грифиндорци до един храбри и благородни, та им тече куража през ушите, тия от Слидерин — до един подлизурковци и клюкари? И това не Ви издразни?
За 7 книги имаше точно два по-интересни и многопластови персонажа — единия го убиха в петата книга, преди да е направил и показал нещо съществено, другият се разкрива в една от последните глави… При това след като е пукнал.
От друга страна обаче, възможно е твърде много да ми влияе стилът на Мартин и Абъркромби, кой знае?
Останете със здраве
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.