Серия
Кралското семейство на Кордина (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Affaire Royale, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 123 гласа)
Разпознаване и начална корекция
Xesiona (2008)
Корекция
maskara (2008)
Сканиране
?
Сканиране
savagejo (2008)
Допълнителна корекция
Еми (2014)

Издание:

Нора Робъртс. Мечтата на една принцеса

Америнканска. Първо издание

ИК „Коломбина прес“, София, 2003

ISBN: 954-706-106-2


Пролог

Вече бе забравила защо тича. Единственото, което съзнаваше ясно, бе, че не можеше да спре. Ако спреше, щеше да загуби. Това бе надбягване, в което имаше само две места. Първо и последно.

Разстояние. Всичките й инстинкти я подтикваха да продължи да тича, да не спира, за да остане много разстояние между нея и… Там, където беше.

Усети, че от изливащия се дъжд бе съвсем мокра, но поне вече не се стряскаше при всеки гръм. Светкавиците не я караха да се разтреперва. Страхът й не идваше и от тъмнината. Тези простички неща като погълналата всичко тъма или развилнялата се буря отдавна не я плашеха. Вече не знаеше от какво точно се страхува, освен от самия страх. Страх, единственото чувство, което разбираше, се промъкна в нея, настани се в сърцето й, сякаш никога преди не бе познавала друго усещане. И въпреки това този страх се оказа достатъчно силен, за да я тласне напред покрай пътя, докато в същото време тялото й отчаяно копнееше да се отпусне на някое топло, сухо местенце.

Нямаше представа къде се намира. Нямаше представа откъде идва. Нямаше спомени за тези високи, превивани от вятъра дървета. Властно разбунтувалите се вълни на морето не й напомняха нищо, нито пък мириса на облените в дъждовни капки цветя, които оставаха под краката й, докато тичаше покрай пътя, който не познаваше.

Плачеше, без да го съзнава. Разтърсваха я ридания, които дразнеха страха и го удвояваха, а той обземаше на воля душата й, тъй като всички други чувства бяха изчезнали. Съзнанието й бе замъглено, усещаше, че краката й не държат. Колко лесно бе просто да се свие под едно от онези дървета и да се предаде. Нещо я тласна напред. Не беше само страхът, нито пък объркването. Сила, въпреки че никой не би предположил, че я притежава, ако я погледнеше, макар тя самата да не я познаваше, я тласкаше отвъд границите на пълното изтощение. Нямаше да се върне там, откъдето бе дошла, затова можеше да продължава единствено напред.

Беше без значение от колко време тича. Нямаше представа дали бе изминала един, или десет километра. Дъждът и сълзите я заслепяваха. Светлини заляха околния свят, преди тя да успее да ги забележи.

Уплашена също като заек, прикован от фаровете на кола, тя замръзна на място. Бяха я открили. Бяха тръгнали след нея. Те. Чу се клаксон и рязкото просвирване на гуми. Най-сетне се предаде и се отпусна в безсъзнание на пътя.