Джудит Макнот
Вълшебства (7)

СЕДМА ГЛАВА

До този момент Ники смяташе, че нито една жена вече не може да го изненада, нито пък да го накара да загуби ума и дума.

— Моля, бихте ли повторили? — успя да произнесе най-накрая.

Джулиана го наблюдаваше как се опитва да прикрие изненадата си и потисна смеха си. Не бе сигурна дали смехът й се дължеше на това, че е малко изнервена или пък наистина й беше весело, или пък от греховния еликсир, който мъжете поглъщаха, за да се чувстват по-добре.

— Попитах ви дали бихте могли да ме опозорите.

За да спечели малко време, той бръкна в джоба си и извади последната от двете пури, които бе взел със себе си.

— Какво… по-точно — попита колебливо, наведе глава и запали пурата си — имате предвид?

— Имах предвид, че искам да ме опозорите — повтори Джулиана, като го наблюдаваше как събра ръцете си и запали огънче, а през цялото време разглеждаше лицето й.

— Имам предвид, че не желая някой мъж да ме пожелае — уточни тя. — Искам да остана неомъжена.

Той качи крака си върху каменната пейка и се замисли, пурата димеше между равните му бели зъби.

— Аз… аз не мисля, че мога да го изясня по-добре — добави тя разтревожена.

— Не, аз също мисля, че не бихте могли.

Тя се облегна назад и се опитваше да разгадае изражението му, докато той се взираше в мрака.

— Нали разбрахте какво имах предвид?

— О, без съмнение.

Не беше кой знае колко впечатлен, така че му предложи първото нещо, което й хрумна, за да го примами:

— Ще ви платя!

Този път Ники успя да скрие изненадата си, но не и да прикрие усмивката си. Тя наистина го вълнуваше и постоянно го заинтригуваше.

— Случва се за втори път — промърмори той — в една и съща нощ. — Сети се, че тя очаква отговор, затова сведе поглед към лицето й, ухили се и рече смутен: — Това предложение е много съблазнително.

— Аз съм изцяло на ваше разположение — обеща тя, наведе се напред и го погледна нетърпеливо, с очи, изпълнени с надежда.

— Изкушавам се все повече и повече.

Ники се загледа в мрака, реши да я накара да почака малко за отговора му, искаше да анализира положението и интригуващата млада жена на пейката. Все още не бе сигурен колко е годишна, ала бе разбрал, че определено не е изтънчена и традиционно възпитана млада дама, щом го моли за такава „услуга“. Доказателство за това беше, че е сама в парка през нощта, на уединено място с мъж, на когото не е била представена.

Освен това роклята й бе доста предизвикателна. Дълбокото деколте разкриваше красива гръд. Самата рокля беше прилепнала по тялото, за да подчертава тънката й талия. Никой уважаван джентълмен с обществено положение не би позволил на невинната си дъщеря да се появи така разсъблечена. Този тоалет отиваше на дръзка омъжена жена или на куртизанка. Красавицата до него не носеше годежен пръстен, което означаваше, че е второто. Още повече, че напоследък младите и по-богати мъже често водеха леки жени на баловете с маски. Най-красивите и желани куртизанки в цял Лондон често присъстваха на тях и така Ники заключи, че куртизанката с ангелско лице до него се е посдърпала с този, който я бе довел. След като е поплакала малко, е решила, че трябва да му намери заместник. Дяволски добре знаеше, че много отдавна, и то доста пъти е била „опозорявана“, ала бе измислила тази гениална лъжа и той наистина бе впечатлен. Тя не само бе неустоима и прекрасна, но и неповторима. Също така и изключително забавна. С външния си вид и с въображението си, с нежния си глас, нямаше да се оглежда много, за да си намери нов защитник. Всъщност, ако се окажеше, че е наполовина толкова забавна и вълнуваща в леглото, колкото се бе показала досега, наистина щеше да се изкуши да се кандидатира за тази роля.

Разтревожена и изпълнена със съмнение, Джулиана не откъсваше очи от лицето му, докато той се взираше в далечината. Очите му бяха присвити, сякаш се усмихваше, ала може би този ефект се получаваше, тъй като бе стиснал димящата пура между белите си зъби.

Не можеше да издържа повече и затова го попита:

— Взехте ли решение?

Той я погледна, а Джулиана се разтрепери, когато забеляза самодоволната усмивка на лицето му.

— Не съм евтин — пошегува се Ники.

— Нямам много пари — предупреди го тя, а той избухна в смях.

Тя започна да рови в дамската си чанта.

Никола Дьовил протегна ръка към нея и рече:

— Да потърсим ли по-удобно местенце за… ъ…

— Моето обезчестяване? — помогна му тя и като че ли той усети леко колебание от нейна страна, ала то бързо се изпари. Ангелът се изправи и подобно на кралица тръгна решително и твърдо напред, като го информира: — Да го направим тогава.

Той я поведе по-навътре в лабиринта и се замисли за времето, прекарано с Валери по-рано тази вечер. Докато вървяха, му хрумна, че е редно да се запознаят. Когато спомена това, тя заяви, че вече знае кой е.

— А вие сте? — попита Ники, тъй като тя явно нямаше никакво намерение да му се представи.

Вълшебното въздействие на нощта, на луната и на красивия съблазнителен мъж бе толкова силно и въпреки изпития алкохол тя започна да се тревожи. Опита се да измисли някакво име, погледна към тоалета си и рече:

— Мария. Можете да ме наричате Мария.

— Като Мария-Антоанета ли? — подразни я Ники, чудейки се защо го лъже.

В отговор тя весело размаха лявата си ръка и тържествено рече:

— Има ли значение вече! — Миг по-късно застина: — Къде отиваме?

— В спалнята ми.

Джулиана си припомни начините за опозоряване. Да танцуваш три пъти с мъж. Да позволиш на мъж да изрази открито чувствата си. Да останеш сама в стая с мъж. Стая. Спалня. Тя кимна в съгласие:

— Много добре, предполагам разбирате тези неща по-добре от мен.

„Съмнявам се“ — помисли си Ники. Вървяха мълчаливо. На Ники му харесваше, че тя не говори много. Най-накрая тя наруши тишината:

— Винаги съм се чудела на червеите. А вие?

— Не чак толкова — отвърна Ники и едва не се засмя.

— Тогава ме изслушайте и се опитайте да ми отговорите — предложи тя, като много му напомняше на озадачен учен. — Ако Господ ги е създал, за да лазят по земята, защо нямат колене?

Ники се спря, раменете му се разтърсваха от напушилия го смях, той се обърна към нея:

— Какво казахте току-що?

Тя обърна ангелското си лице към него, очите й блестяха, гърдите й се надигаха, жадни за ласки, чувствените й устни се движеха и го изкушаваха:

— Попитах защо червеите нямат колене.

— Точно това помислих, че казахте. — Стисна раменете й, притисна я силно в обятията си и реши да потисне смеха, който тя бе предизвикала, като я целуне. Пусна я също толкова бързо, колкото я бе грабнал. Като че ли тя бе изненадана, а още по-странно — обидена: Реши, че не е необходимо да обсъжда причините за реакциите си с жена, която ще сподели леглото му, и то като заплати за услугата.

Въпреки всичко не можа да устои да не я погледне няколко пъти в мрака, за да прецени изражението й и реакцията й. Успокои се, когато забеляза усмивката на устните й.

Все още не бе сигурен дали са се движели по правилните пътеки, свиха край последния ъгъл и той забеляза тайния изход, който минаваше покрай едната страна на къщата. Знаеше много добре, че още няколко стъпки и всички гости щяха да ги забележат, затова Ники внимателно мина откъм лявата й страна.

— Защо вървим толкова бързо? — попита тя.

— Защото оттук ни виждат гостите в градината — предупреди я той.

Тя се промъкна покрай него и сама надникна, за да се увери.

— Какво толкова! — отново вдигна тържествено ръка. Повиши глас и извика: — Имате разрешението ми да гледате представлението на годината, дами и господа!

Ники беше ужасен и безпомощен.