Романи

По-долу е показана статията за Владимир Сорокин от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Сорокин.

Владимир Сорокин
Vladimir sorokin 20060313-2.jpg
Владимир Сорокин, 2006 г.
Роден 7 август 1955 г. (63 г.)
Биково, Московска област, СССР
Професия писател
Националност Флаг на СССР СССР
Флаг на Русия Русия
Активен период 1979-
Жанр драма, научна фантастика
Направление постмодернизъм, концептуализъм, соц.реализъм
Уебсайт http://www.srkn.ru/
Страница в IMDb
Владимир Сорокин в Общомедия

Владимир Сорокин е руски драматург, сценарист и писател на произведения в жанра научна фантастика и драма.

Биография и творчество

Владимир Георгиевич Сорокин е роден на 7 август 1955 г. в Биково, Московска област, СССР. Завършва през 1977 г. Московския институт за нефт и газ, където работи баща му, и Московския институт по неорганична химия като инженер-химик. В продължение на година работи в списание „Смена“ откъдето е уволнен заради отказ да постъпи в комсомолската организация.

Започва да се занимава с илюстрация на книги, живопис и концептуално изкуство. Редактира и илюстрира около 50 книги. Първите си литературни опити прави в началото на 70-те години. През 1972 г. дебютира като поет в многотиражката „За кадры нефтяников“. Постепенно се развива като литератор сред художниците и писателите на московския ъндърграунд. Първите му разкази и първият му роман „Очередь“ са публикувани през 1985 г. във Франция от емигранта дисидент Андрей Синявски, заради което попада под надзора на КГБ.

Първата му публикация в СССР е през 1989 г. в списание „Родник“, където са публикувани негови разкази. През 1992 г. е публикуван романът му „Очередь“, който е номиниран за наградата „Руски Букър“.

Произведенията на писателя често са противоречиви и предизвикват бурни дискусии, както става с романа „Лазурната мас“, за който искат да бъде обявен за порнографски, но е отхвърлен от съда.

Автор е на пиеси и сценарии за филми. Член на Руския ПЕН клуб от 1993 г.

През 2001 г. получава наградата „Андрей Белов“ за особени заслуги към руската литература. Удостоен е с американската награда „Liberty“ през 2005 г. и руско-италианската награда „Максим Горки“ за романа „Лед“ през 2010 г. През 2010 г. получава наградата „Ново слово“, а през 2011 г. наградата „Голямата книга“, за повестта „Виелица“.

Женен е и има две дъщери близначки.

Владимир Сорокин живее със семейството си в Подмосковието.

Произведения

Самостоятелни романи

  • Норма (1979-1983, публикуван 1994)
  • Очередь (1983, публикуван 1985)
  • Тридцатая любовь Марины (1982-1984, публикуван 1995)
    Трийсетата любов на Марина, изд.: сп.Факел, София (2003), прев. Иван Тотоманов
  • Роман (1985-1989, публикуван 1994)
  • Сердца четырёх (1991, публикуван 1994)
    Сърцата на четиримата, изд.: сп.Факел, София (1995), прев. Иван Тотоманов
  • Голубое сало (1999)
    Лазурната мас, изд.: сп.Факел, София (2000), прев. Иван Тотоманов
  • Теллурия (2013)

Серия „Трилогия Лед”

  1. Лёд (2002)
    Лед, изд. ”Агата-А“, София (2004), прев. Светлана Комогорова
  2. Путь Бро (2004)
  3. 23000 (2005)

Пиеси

  • Землянка (1985)
  • Русская бабушка (1988)
  • Доверие (1989)
  • Дисморфомания (1990)
  • Hochzeitsreise (1994-1995)
  • Щи (1995-1996)
  • Пельмени (1984-1997)
  • Dostoevsky-Trip (1997)
  • С Новым Годом (1998)
  • Капитал (2006)
  • Занос (2009)

Сборници

  • Первый субботник (1979-1984, публикуван 1992)
  • Пир (2000)
  • Утро снайпера (2002)
  • Москва (2002)
  • Четыре (2005)
  • Капитал. Полное собрание пьес (2007)
  • Заплыв (2008)
  • Сахарный Кремль (2008)
  • Моноклон (2010)

Новели, разкази

  • Тетерев (1969)
  • Яблоки (1969)
  • Окружение (1980)
  • Месяц в Дахау (1994)
  • Эрос Москвы (2000)
  • Снеговик (2001)
  • Хиросима (2002)
  • Кухня (2005)
  • Сердечная просьба (2005)
  • Мишень (2005)
  • Черная лошадь с белым глазом (2005)
  • Волны (2005)
  • Метель (2010)
    Виелица, изд.: сп.Факел, София (2015), прев. Васил Данов
  • Отпуск (2012)

Екранизации

  • 1994 Безумный Фриц
  • 2001 Москва – съсценарист с Александър Зеледовичев
  • 2001 Копейка – с Иван Диховичним
  • 2004 4
  • 2011 Мишень – с Александър Зеледовичев
  • 2013 Дау – с Илей Хражановски

Източници

Външни препратки