Веркор

(автор)

Роман

Повест

По-долу е показана статията за Веркор_(писател) от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Жан Брюлер
Jean Marsel Bruller
Псевдоним Веркор
Роден 26 февруари 1902 г.[1][2]
Починал 10 юни 1991 г.[1][2] (89 г.)
Професия писател балестрист, художник илюстратор
Националност Флаг на Франция Франция
Уебсайт

Веркор (псевдоним на Жан Брюлер, Jean Marcel Adolphe Bruller) (26 февруари 1902, Париж, Франция – 10 юни 1991, Париж, Франция) – френски писател балестрист и художник илюстратор, деец от Съпротивата.

Творчеството му е с хуманистичен и антивоенен патос. Автор с много изострено чувство за политическа актуалност, в последната си повест „Вълчи капан“ (1979) той се ориентира към една много интересна тема, в която политическата и нравствено-етичната проблематика тясно се преплитат – темата за престъпленията на фашизма. Повестта доказва по художествен път убеждението на Веркор, че няма и не бива да има прошка за фашистките престъпления.

Биография

Жан Марсел Адолф Брюлер (Веркор) е роден на 26 февруари 1902 г. в Париж.

През 1923 завършва образованието си и е инженер-електротехник. Предпочита да се занимава с изобразително изкуство, журналистика и белетристика.

От 1930 до 1939 редовно издава албуми с карикатури.[3] Изчезването му от артистичния хоризонт като автор на хумористични приключения, рисувани от самия него, не се свързва с появата на нова, непозната личност в политическата борба във Франция по времето на нейната окупация.

През 1942 се включва активно в Съпротивата и участва до края на съществуването на Вишистка Франция. Публикува нелегално повестта „Мълчанието на морето“.

През 1957 г. отказва да приеме „Почетния легион“ – заради възмущението си от политиката на френското правителство във войната с Алжир и в знак на протест срещу действията на френските парашутисти.

За псевдонима

Името Веркор е известно като географско понятие, свързано с предпланините на Алпите в Югоизточна Франция. Свързано е и с успехите на партизаните в тази част на Франция. Псевдонимът Веркор има алегорично значение и е символ на вярата в победата.[4] Чак след края на войната става известно кой е публицистът и организаторът на нелегалните издания „Минюи“.

Творчество

  • Мълчанието на морето – повест – 1942 г.
  • „Път към звездата“ – роман – 1943 г.
  • „Повече или по-малко човек“ – публицистика – 1950 г.
  • „Силата на светлината“ – роман – 1951 г.
  • „Хора или животни“ – роман – 1952 г.
  • „Следи на пясъка“ – роман – 1954 г.
  • „Гняв“ – роман – 1956 г.
  • „По брега“ – разкази – 1958 г.
  • „Силва“ – роман – 1960 г. и др.

Източници

  1. а б Колективен нормативен архив, Посетен на 29 април 2014 г..
  2. а б Интернет база данни за научна фантастика, Посетен на 9 октомври 2017 г., Указан като: Vercors.
  3. „Живот в дати“ – от книгата „Силва“, изд. „Народна култура“, С., 1979, с. 281
  4. Венко Христов, статия „Надеждата на Веркор“ в книгата „Силва“, изд. „Народна култура“, С., 1979, с. 8