Вейо Мери (автор)

Произведения

Роман

Разказ

Биография

По-долу е показана статията за Вейо_Мери от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Вейо Мери
Veijo Meri
Вейо Мери, 1960 г.
Вейо Мери, 1960 г.
Роден31 декември 1928 г.
Починал21 юни 2015 г. (86 г.)
Професияписател, поет, драматург, сценарист, преводач
Националност Финландия
Активен период1954 – 2015
Жанрдрама, исторически роман, лирика, хумор, документалистика
Известни творби„Въже от Манила”
НаградиОрден Про Финландия

СъпругаЕва Кюлянпя (1959 – 2015)
Деца3
Уебсайт
Вейо Мери в Общомедия

Вейо Мери (на фински: Veijo Meri) е финландски лингвист, преводач, сценарист, драматург, поет и писател на произведения в жанра исторически роман, социална драма, лирика, хумор, биография, автобиография и документалистика. Признат е за един от най-влиятелните в модернисткото движение.[1][2][3][4][5][6]

Биография и творчество

Вейо Вайньо Валво Мери е роден на 31 декември 1928 г. във Виборг, Финландия, в семейство на кадрови военен.[2] Заедно с по-малкия си брат израстват в атмосферата на казармата „Валкярви“, която е вдъхновение за романа му „Синът на сержанта“ от 1971 г. Завършва средно образование през 1948 г. в гимназията на Хямеенлина. През есента за кратко влиза в казармата за отбиване на военната си служба, но е уволнен след контузия на крака. Следва история в Хелзинкския университет.[1] Като студент започва да пише поезия и разкази и печели студентския литературен конкурс.[6] В периода 1957 – 1959 г. работи за издателство „Отава“, след което става писател на свободна практика.[4] В периода 1975 – 1980 г. работи като преподавател по творческо писане.

Автор е на разкази, романи, пиеси, есета, биографични разкази и др. Първата му книга, сборникът с разкази „Свободен следобед“, е издаден през 1954 г. и е за войник, който се скита безцелно по фронтовата линия.[1]

Първият му роман „Въже от Манила“ е издаден през 1957 г. Той представя изпълнена с черен хумор и нестандартни ситуации история за пътуването на войника Йозе Кепиля с влак от фронта до дома, вземайки със себе си въже, за което е готов да рискува живота си, въпреки че няма никаква полза от него. Романът третира темата за вечната истина, че войната е безсмислена и абсурдна и не може нищо на никой да даде, а само взема.[1][2][4][6]

Темата за войната и нейния абсурд заема голяма част от произведенията му.[1] В романа „Събитията от 1918 г.“ от 1960 г. описва финландската гражданска война като верига от объркани и несвързани действия. В романа „Шофьорът на полковника“ от 1966 г. представя история, в която шофьор минава на зигзаг през военните зони в повече от половината Финландия, за да вземе незначително куфарче, което един полковник случайно е забравил.[2][4]

В романите си „Жена в огледалото“ от 1963 г. и „Семейството“ от 1968 г. разглежда темата за съвременните психологически взаимоотношения. Автор е и на биографията на финландския писател от 19-ти век Алексис Киви. Прави преводи на „Хамлет“ и „Майстор Улуф“ на фински език.[2][5]

Творчеството на Вейо Мери е преведено на 24 езика по света.[3][5] Той получава Държавната награда за литература седем пъти (1958, 1961, 1962, 1964, 1969, 1974, 1976), както и наградата за литература на Северния съвет (1973), медала „Про Финландия“ (1967), наградата „Алексис Киви“ (1972), наградата „Ейно Лейно“ (2004) и наградата за признание на Асоциацията на финландските писатели (2005). През 1990 г. удостоен с почетна докторска степен от Хелзинкския университет. През 1997 г. е избран за почетен член на Съюза на финландските писатели. На 13 февруари 1998 г. е назначен академик от президента на Република Финландия.[3]

През 1959 г. се жени за Ева Кюлянпя, гимназиална учителка, с която имат трима сина.[7][6]

Вейо Мери умира след продължително боледуване на 21 юни 2015 г. в Хелзинки.[3]

Произведения

Самостоятелни романи

  • Manillaköysi (1957)[1][3]
    Въже от Манила, изд.: „Народна култура“, София (1969), прев. Eлена Николова
  • Irralliset (1959)
  • Vuoden 1918 tapahtumat (1960)
  • Sujut (1961)
  • Peiliin piirretty nainen (1963)
  • Tukikohta (1964)
  • Everstin autonkuljettaja (1966)
  • Yhden yön tarinat (1967)
  • Suku (1968)
  • Kersantin poika (1971) – награда на Северния съвет[5]
  • Jääkiekkoilijan kesä (1980)

Поезия

  • Mielen lähtölaskenta (1976)[1][6]
  • Toinen sydän (1978)
  • Ylimpänä pieni höyhen (1980)
  • Runoilijan kuolema (1985)
  • Yhdessä ja yksin (1986)
  • Kevät kuin aamu (1987)
  • Lasiankeriaat (1990)
  • Kun (1991)

Пиеси

  • Vapaa iltapäivä (1965)[1]
  • Sotamies Jokisen vihkiloma (1965)
  • Uhkapeli (1968)
  • Maaottelussa (1969)
  • Kaupungin valtaus (1969)
  • Nuorempi veli (1970)
  • Hyvää yötä, tohtori Bergbom (1973)
  • Aleksis Kivi (1974)

Сборници

  • Ettei maa viheriöisi (1954) – разкази[1]
  • Tilanteita (1962) – разкази
  • Sata metriä korkeat kirjaimet (1969) – разкази
  • Morsiamen sisar ja muita novelleja (1972) – разкази
  • Leiri (1972) – разкази
  • Novellit (1985) – разкази

Документалистика

  • Aleksis Stenvallin elämä (1973) – биография на Алексис Киви[1][6]
  • Sanojen synty (1982) – етимологичен речник
  • C. G. Mannerheim – Suomen Marsalkka (1988) – за Карл Густав Манерхейм
  • Maassa taivaan saranat: suomalaisten historia vuoteen 1814 (1993)
  • Huonot tiet, hyvät hevoset: Suomen suuriruhtinaskunta vuoteen 1870 (1994)
  • Ei tule vaivatta vapaus: Suomi 1870 – 1920 (1995)
  • Suurta olla pieni kansa: itsenäinen Suomi 1920 – 1940 (1996)
  • Pohjantähden alla: kirjoituksia Suomen historiasta (1999)

Екранизации

  • 1969 – 1974 Teatterituokio – тв сериал, 2 епизода
  • 1976 Aleksis Kivi
  • 1976 Manillaköysi
  • 1976 – 1977 Isännät ja isäntien varjot – тв минисериал
  • 1979 Tappaja
  • 1981 Sotamies Jokisen vihkiloma
  • 1983 Iso vaalee
  • 1983 Alaikäinen
  • 1985 Erään rantatien varrelta
  • 1988 Annan ja Vasilin rakkaus – тв минисериал, 4 епизода
  • 1991 Rinnat
  • 1997 Kersantin kunnia
  • 2000 Sotamies Jokisen vihkiloma
  • 2000 Sano Oili vaan
  • 2001 Valtapeliä elokuussa 1940

Източници

Външни препратки

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Veijo Meri в Уикипедия на фински. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​