Цани Гинчев

(автор)

По-долу е показана статията за Цани Гинчев от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Цани Гинчев
Роден 1835 г.
Починал 26 юли 1894 г. (59 г.)
Националност Флаг на България България
Жанр повест

Цани Гинчев е български писател, просветен деец и публицист.

Биография

Роден е в Лясковец през август 1835 (според някои източници – 1832). Автор е на книгата „Български басни“ и на повестите „Ганчо Косерката“, „Женитба“ и „Зиналата стена“. Същите повести публикува в списание „Труд“ (1887 – 1892), докато е негов редактор.

Учил се в селищното килийно училище, после в Метоха при Петропавловския манастир под ръководството на игумена му Максим Райкович, след това и във Велико Търново при Никола Златарски.

През 1846 отива „на бахча“ в Букурещ. През 1848 става градинар в Белград. Спечелил пари, за да продължи образованието си в Белградската гимназия. В Белград се запознава с Раковски, сближава се с него и става член на легията му. 1858 се премества в Одеса, където дели квартира с Раковски.

Станава сътрудник на етнографския труд на Раковски „Показалец“, в който авторът отпечатал народни песни, приказки, обредни обичаи и вярвания, както и народен календар. Гинчев преписвал, коригирал труда на Раковски, дори разпродавал книгите му в Бесарабия и Молдова.

През 1860 се разделя с Раковски и отива в Киев, където следва естествени науки. През 1862 станва учител в българската колония Карагач в Бесарабия, където прекарва седем години. През 1864, идвайки за кратко в България се жени за дъщерята на виден търновски търговец. През 1868 отпечатва народни умотворения в списание „Общ труд“.

Окончателно се завръща в България през 1870. Същата година издава първата си стихосбирка „Български басни“, а през следващата 1871 издава и учебник по „Земляделие за всекиго“. През 1872 отпечатва в Цариград своята балада „Неожидана среща“.

1873 се премества в Габрово, където преподава естествени науки (история), химия и черковнославянски език. Тогава участва и в подготовката на въстанието на Цанко Дюстабанов. След провала на въстанието по внушение на габровските чорбаджии, учителите от Априловската гимназия биват заловени и откарани на съд във Търново. След двумесечен престой в затвора Цани Гинчев бил назначен за Окръжен управител на Оряхово.

От 1 юли 1880 Гинчев е назначен за училищен инспектор във Врачанското и Оряховското учебни окръжия, както и за първостепенен учител в Лом. Част от живота му по това време е свързана с град Бяла Слатина. Той съдейства за утвърждаването на града като околийски център, за разширяване на образователното дело, за откриване на седмичен пазар за едър рогат добитък. Неговото име носи едно от училищата в града. Според местни слухове, Гинчев помогнал за разширяването на училищната сграда, като станал през нощта и разместил колчетата обозначаващи размерите на бъдещото училище.

През 1886 Цани Гинчев се премества като учител в Търновската девическа гимназия по български език и литература и естествена история. Едновременно с това от следващата 1867 става издател и на списание „Труд“, в което и печата свои трудове. През първата година това е „Няколко думи за историята на нашето градинарство“, на следващата 1888 – повестта си „Зиналата стена“, а през 1890 и повестта „Ганчо Косерката“. През 1892 Гинчев издава повестта си „Женитба“, както и „Писма за корените и законите на българския език“ и „Седянка“.

След 30 годишно учителстване в чужбина и в България, през 1893 Цани Гинчев се оттегля от професията учител, но става член и ревностен сътрудник на образуваното по негово време Българско книжовно дружество (превърнало се по-късно в Българска академия на науките). Сътрудничи на сборници, списания и вестници отпреди и след Освобождението в духа на народознанието и литературата.

През юли 1894 Гинчев участва в І конгрес на българската публицистика, където се простудява. След няколко дни, на 26 юли, почива в дома на брат си Петър Гинчев в София.

След себе си Цани Гинчев оставя незаличима следа със своето творчество, народополезна дейност и родолюбие. Човекът, който е работил денонощно и не уморно, оставя незабравими балади, повести, патриотични и лирични стихотворения, научни статии по езикови, земеделски и битови въпроси, вкл. и незавършена енциклопедия на болестите и лекуването им с билки (Лекарственик – 77 билки за 77.5 болести).

На негово име днес в България има кръстено село в Шуменска област и три училища – в София, Бяла Слатина и родния му Лясковец.

Външни препратки

Бележки