Произведения

Роман

Биография

По-долу е показана статията за Теодосий Анастасов от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Теодосий Анастасов
български писател
Роден
Починал
22 март 1983 г. (87 г.)

Националност България
Учил вУниверситет за национално и световно стопанство
Работилписател, редактор
Литература
Жанровеповест, разказ, роман
Дебютни творби„Без път“, разказ (1924)
Известни творби„Светогорският монах“ (1935)
„Стружките братя“ (1935)
„Апостолът на свободата“ (1935)

Теодосий Тодоров Анастасов е български писател.

Биография

Роден е на 12 май 1895 г. във Велико Търново. Завършва основно образование в родния си град, гимназия - във Видин (1914) и Школата за запасни офицери. Участва в Първата световна война. Учителства три години във Видинско - Грамада, Българска Раковица, Ново село и др.

От 1921 г. живее в София. Работи в театър „Одеон“ и учи в Свободния университет за политически и стопански науки, днес УНСС[1]. След завършването си (1925) е отново чиновник. Редактор е на първия студентски вестник „Студентска мисъл“ (1924). През 1924 г. във в. „Лъч“ публикува първия си разказ, „Без път“, посветен на работниците. От 1935 г. редактира заедно с Никола Никитов библиотеките „Велики българи“ (1935-1945), „Български царе“ (1937-1945) и „Художествено историческо четиво“ (1940) – издания на „Ново училище“. След 1945 г. сътрудничи на периодичния печат.

Член на Съюза на българските писатели. Умира на 22 март 1983 г. в София.

Библиография

  • „Малък свят“ (разкази, 1929),
  • „Петър Делян“ (историческа повест, 1929),
  • „Дунавски нощи“ (разкази, 1932),
  • „Бан Янука“ (историческа повест, 1934),
  • „Светогорският монах“ (1935, ІІ издание под заглавие „Отец Паисий“ – 1937, ІІІ издание – 1943),
  • „Последният патриарх“ (1935, ІІ изд. под заглавие „Патриарх Евтимий“, 1939, ІІІ изд. – 1943),
  • „Стружките братя“ (1935, ІІ изд. – „Братя Миладинови“, 1939, ІІІ изд. – 1942),
  • „Великият скитник“ (ІІ изд. – „Г. С. Раковски“, 1937, ІІІ изд. -1941, ІV изд. – 1943),
  • „Ядовитото перо“ (1935, ІІ изд. – „Любен Каравелов“, 1937, ІІІ изд. – 1942),
  • „Поетът бунтовник“ (1935, ІІ изд. – „Христо Ботев, 1936, ІІІ изд. – 1942, ІV изд. – 1944),
  • „Апостолът на свободата“ (1935, ІІ изд. – „Васил Левски“, 1936, ІІІ изд. – 1941, ІV изд. – 1942),
  • „Балканският орел“ (1935, ІІ изд. – „Хаджи Димитър“, 1937, ІІІ изд. – 1943),
  • „Константин Фотинов, Стефан Караджа“ (1935, ІІ изд. – 1941, ІІІ изд. – 1945),
  • „Под морското слънце“ (разкази, 1936),
  • „Цар Самуил“ (1937, ІІ изд. – 1941, ІІІ изд. – 1943),
  • „Цар Калоян“ (1937, ІІ изд. – 1941, ІІІ изд. – 1943),
  • „Цар Михаил Шишман“ (1937, ІІ изд. – 1942),
  • „Цар Иван Александър“ (1937, ІІ изд. – 1942),
  • „Христо Г. Данов“ (1938, ІІ изд. – 1943),
  • „Бачо Киро Петров“ (1938, ІІ изд. – 1942),
  • „Дунавски разкази“ (1938),
  • „Предисторически човек“ (1940),
  • „В Асировавилония“ (1940),
  • „Евреи“ (1940),
  • „Даме Груев“ (1942; ІІ изд. – 1947),
  • „Крали Марко“ (приказен роман, 1945; ІІ преработено издание – 1981),
  • „Пламък в огнището“ (роман, 1947),
  • „Борис Сарафов“ (1947),
  • „Бачо Киро“ (повест, 1955; ІІ изд. – 1981),
  • „Патриарх Евтимий“ (повест, 1957),
  • „Опълченци“ (разкази, 1960; ІІ изд. – 1974),
  • „През Балкана“ (разкази, 1962),
  • „Берковска хроника: Случки от младите години на Иван Вазов“ (1978),
  • „Из недалечното минало“ (1982).

Бележки