Произведения

Роман

Биография

По-долу е показана статията за Рита Моналди от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.

[±]
Моналди и Сорти
Професияписатели
Националност Италия
Активен период2002 –
Жанристорически роман, трилър, сатира
Известни творбипоредица „Абат Ато Мелани“
Моналди и Сорти в Общомедия
Рита Моналди
Rita Monaldi
Роден1966 г.
Професияписателка
Националност Италия
Активен период2002 -
Жанристорически роман, трилър, сатира
Известни творбипоредица „Абат Ато Мелани“
СъпругФранческо Сорти
Деца2
Рита Моналди в Общомедия
Франческо Сорти
Francesco Sorti
Роден1964 г.
Професияписател
Националност Италия
Активен период2002 -
Жанристорически роман, трилър, сатира
Известни творбипоредица „Абат Ато Мелани“
СъпругРита Моналди
Деца2
Франческо Сорти в Общомедия

Моналди и Сорти (на италиански: Monaldi & Sorti) е литературен псевдоним на творческо дуо, съставено от Рѝта Монàлди (на италиански: Rita Monaldi) и Франчèско Сòрти (на италиански: Francesco Sorti) – италиански журналисти и писатели, автори на бестселъри в жанровете исторически трилър и историческа сатира. Живеят във Виена, Австрия, и си сътрудничат с италианския вестник „Република“.

Биография и творчество

Рита Моналди е родена на 1966 г. Завършва класическа филология в Римския университет „Сапиенца“ и специализира история на религиите. След дипломирането си работи като журналистка. Франческо Сорти е роден през 1964 г. Завършва история на музикологията в същия университет и работи като журналист. Двамата сключват брак и имат две деца. Няколко години са професионални журналисти, записани в Ордена на журналистите – професия, която постепенно изоставят малко след брака, за да се посветят на художествената литература и на историческата документалистика.[1][2] Заедно правят проучвания за 17 век. Историята, която откриват, ги мотивира за започват да пишат исторически романи. Всеки техен роман е придружен от документално приложение, което понякога надхвърля 100 страници.

Главният герой на първите им романи, в литературния жанр на образователния роман, за бароковата европейска дипломация, е абатът Ато Мелани, живял между 1626 и 1714 г. Той е действителна историческа личност, оперен певец-кастрат, политик, писател, дипломат и шпионин (един от любимите тайни агенти на крал Луи XIV), приятел на папи, князе и крале.

Първият им исторически трилър, „Печатът“ (на лат. Imprimatur), от поредицата за абат Ато Мелани, излиза в Италия през 2002 г. Годината е 1683, армията на турците е пред Виена и над Рим, сърцето на християнския свят, е надвиснала заплаха от чума. Главният герой абат Ато Мелани, агент на крал Луи XIV, разследва убийство в странноприемницата „При оръженосеца“ с помощта на младия прислужник. Абатът изяснява не само кой е убиецът, но и тайната история на 17 век, коварствата и интригите в кралските дворове на Европа. Романът първоначално е публикуван от изд. „Арнолдо Мондадори“ и е обявен за изчерпан в рамките на няколко месеца, въпреки четвъртото му място в класацията на в. „Кориере дела Сера“[3]. Първото издание е разпродадено в рамките на две седмици, преведено е на 26 езика в 60 държави, надхвърляйки милионни продадени копия.[4] Издателският успех е представен на Франкфуртския панаир на книгата през 2006 г. Оригиналните издания на изд. „Мондадори“ – Омнибус 2002 плюс препечатката, а след това изданието с меки корици в поредицата „Оскар бестселъри“, стават колекционерски артикули на пазара на книгите втора употреба.[5][6] Романът обаче среща отпора на Католическата църква, която стопира неговото издаване в Италия с натиск над издателите заради описанията на папа Инокентий XI. Затова авторите отиват да живеят във Виена и започват да публикуват извън Италия с чуждестранни издатели. Едва след 2015 г. романите им са публикувани в Италия.

През 2006 г. нидерландският издател De Bezige Bij прави италианско издание на Imprimatur, препечатано осем пъти до 2013 г. и продавано в книжарница „Хьопли“. През 2009 г. първият епизод на шоуто по италианския телевизионен канал LA7 „Комплоти“[7] на Джузепе Кручани е посветен на случая „Imprimatur“.

През годините двамата автори публикуват още 11 романа, включително „Тайната“ (Secretum) през 2004 г. и Veritas през 2006 г., които представляват продълженията на „Печатът“, както и Mysterium и Dissimulatio – две от четирите планирани предистории. В „Тайната“ абат Мелани разкрива нещастната любов между Луи XIV и Мария Манчини, тайнствени дарове, получени от покойния кардинал Мазарини, тайните на последните Хабсбурги и една грандиозна измама, променила съдбата на Европа. Към 2024 г. последните два тома от поредицата за абат Ато Мелани, Unicum и Opus, все още не са излезли. Италианското издание на Secretum излиза през 2015 г. от изд. „Балдини и Кастолди“[8], което също преиздава първия роман („Печатът“) от поредицата през същата година. Сборът от имената на книгите от поредицата съставят латинската сентенция „Imprimatur secretum, veritas mysterium. Dissimulatio unicum opus ” („Дори когато тайната е разкрита, истината е загадка. Остава само...“).

През годините са провеждани различни събития, свързани с връзката между двамата автори и техните преводачи. Първото от тях е през 2006 г. в Преводаческия център на Франкфуртския панаир на книгата : Übersetzung als literarisches Exil („Преводът като литературно изгнание“).[9] Хане Янсен, италиански професор в Копенхагенския университет и исторически преводач на Клаудио Магрис, прави на конгреса на EST (Европейско дружество по преводачество) в Льовен през 2010 г. сравнително изследване върху връзките между трима италиански автори - Умберто Еко, Клаудио Магрис и Моналди и Сорти, със съответните им преводачи.[10]

През 2016 г. излизат Veritas, както и Malaparte - Morte Come Me („Малапарте – смърт като мен“), издаден със световна премиера в Италия[11] и финалист на наградата „Стрега 2017“[12], номиниран от Франко Кардини и Лучо Вилари. Книгата е в центъра на полемиката между привържениците и противниците на присъждането на почетната награда „Стрега“ на Курцио Малапарте.[13][14] В резултат на сензацията, предизвикана от предложението, римският миксолог Емануеле Брокатели посвещава измисления от него коктейл „Strega Come Me“ на Малапарте и на романа на Моналди и Сорти.[15]

През 2016 г. излизат Mysterium и, редактираната от писателите документална книга на Ато Мелани Gli intrighi dei Cardinali („Интригите на кардиналите“). По този повод е организирана конференцията „Истина и сила“, на която Моналди и Сорти говорят за връзката между истината и силата заедно с Джулиано Амато, Джулиано Ферара, Франко Кардини, Вито Манкузо и други.[16]

През 2017 г. излиза Dissimulatio (том 5 от поредицата за Ато Мелани) и I Dubbi di Salaì („Съмненията на Салаи“) – първият от трилогията с историко-сатирични мистерии „Салаи“ с участието на Салаи – красивият доведен син на Леонардо да Винчи. Той се забърква в различни конспирации, които трябва да разкрие, за да се спаси. По повод публикуването на Dissimulatio, чиято централна тема са фалшивите държавни преврати, в Клуб „ARCI Красота“ в Милано се провежда дебат по темата с авторите, съдията Гуидо Салвини и бившия лидер на Br pentito Алберто Франческини, модериран от журналиста Леонардо Коен, съосновател на вестник „Република“.[17]

Продуцентска къща „Паломар“ купува първата им оригинална тема: телевизионната драма за живота на Данте Алигиери и „Божествената комедия“ със сценарий на самите автори и с участието на Роберто Бенини.[18] През есента на 2019 г. RAI обявява, че телевизионният сериал ще бъде копродуциран с френската продуцентска къща Fédération и нейния италиански сътрудник Fabula Pictures.[19]

През 2018 и 2019 г. излизат последните два тома от историко-сатиричната трилогия за Салаи: L'Uovo di Salaì (пародия на теорията на конспирацията) и La Riforma di Salaì (пародия на Мартин Лутер, написана под формата на психиатрично есе).

През 2021 г. „Солферино либри“ – издателската къща на в. „Кориере дела Сера“ започва издаването, в комплект с вестника, на трилогията им с театрални романи „Данте на Шекспир“.[20] Първият том, Amor ch'a nullo amare, е номиниран от издателството за наградата „Кампиело“[21], но не стига до финала. През 2022 г. е последван от Ahi, serva Italia!, а през 2024 – от Come è duro calle.

През 2021 г. върху първия том на поредицата е заснет първият италиански филм, изцяло създаден с изкуствен интелект. С помощта на техниката дийпфейк са съживени лицата на звезди от миналото: Джорджо Албертаци в ролята на младия Данте, Виторио Гасман в тази на чичо му Джери дел Бело, Луиджи Вануки в тази на приятеля му поет Гуидо Кавалканти, Арнолдо Фоа в ролята на съдия Дуранте дели Абати, дядо на Данте по майчина линия.[22]

Конкурсът за уличен театър „Ahi, serva Italia! – Dante di Shakespeare“, спонсориран от фондация „Луиджи Ейнауди“ и дружество „Данте Алигиери“, е базиран на втория том от трилогията. Конкурсът се провежда през лятото на 2022 г. на италианските площади, а церемонията по награждаването е на портала Rai Cultura. Рекламни лица на конкурса са Пупи Авати и Моника Гуериторе[23], които определят дуото „Моналди и Сорти“ като „арт директори на писаната страница“.[24] Финалистите са от десет италиански региона. Най-добрите получават награда в младежката категория и някои специални признания, плюс главната награда, присъдена на равенство от три трупи. Водеща на вечерта е Даниела Вергара. Церемонията се провежда в Дома на Данте в Рим. Всеки от трите съвместно спечелили ансамбъла (които се представят през вечерта) е удостоен с „Оскар“ за „Данте на Шекспир“ – златна скулптура от равенския творец Лука Тарлаци: бюст на Данте Алигиери, който държи в ръката си, сякаш е Хамлет, класическия череп, върху който се откроява шапката на шут, като по този начин обобщава трите символа на инициативата и вдъхновяващия роман: Данте, Шекспир и уличния театър.

През февруари 2023 г. италианската актриса Изабел Русинова, чиято майка е българка, прави късометражен филм за каналите на Дружество „Данте Алигиери“ по сцена от романа „Ahi, serva Italia!“[25]. Филмът е последван от коментар от проф. Рафаеле Пинто, учен-дантист в Барселонския университет.

През 2024 г., под художественото ръководство на Леонардо Лиди и Ремо Джироне, се провежда второто издание на „Оскар“ за уличен театър, базирано на третия том от трилогията.[26] Върху същия том, по случай 460-годишнината от рождението на Уилям Шекспир, в Дома на Данте в Рим се провежда Националният преглед на театралните четения „Шекспир разказва Данте“ с Джузепе Памбиери,[27] Мариано Риджило[28] и други имена на италианския арт театър.

Третият том е представен на Международния панаир на книгата в Торино.[29] Той се превръща в обект на голямо внимание от италианските национални медии заради три основни исторически новости:[30]

1. Откритията на няколко пергамента, според които, когато Данте започва да пише „Божествена комедия“, е на тайна мисия в Марке в Монти Сибилини. В третия том на трилогията, базиран на задълбочено проучване на оригинални исторически източници, авторите откриват документи, показващи присъствието на неговия син Якопо в южната част на Марке, между Фермо (където е живял клон на семейство Елисеи, потомци на прародителя на Данте Качагуида дели Елисеи) и цистерцианското абатство в Киаравале ди Фиастра (основано от Свети Бернар от Клерво, който в „Божествена комедия“ води Данте на върха на Рая). В древен регистър с писма, датиращ от 1299-1300 г., открит в архивите на община Сан Джинезио, се появява името на Данте. Документ, който е „изключително рядък и без Данте, защото в Марке хаос сеят първо войните между гвелфите и гибелините, а след това ордите наемнически капитани, дотолкова че много архивни колекции (или дори цели архиви) съдържат само документи от 15. век нататък, след разрушението. Сарнано, граничещ със Сан Джинезио и също толкова древен, има не 2000 пергамента, а няколко десетки“.[31] Данте се намира по-точно в района на Фиастра – център на цистерцианците (които са държали известното абатство в Киаравале ди Фиастра) и на духовните францисканци. Това би доказало по-голямата близост на Данте до францисканското мистично течение (наследник, благодарение на Свети Бонавентура, на това на Свети Бернар от Клерво) и критичната му позиция към доминиканското томистко-аристотелово течение.[32][33][34][35]

2. Фалшификация в булата за канонизация на Свети Тома Аквински[36][37] – новина, отразена в английския вестник „Таймс“[38]

3. Таен код в „Божествена комедия“ (идентифициран с помощта на двама експерти по статистика от CNR (Националния съвет за изследвания) и Пизанския университет.[39][40]

Произведения

Романи

  • Malaparte - Morte come me (2016)

Серия „Печатът“ (или „Абат Ато Мелани“)

  1. Imprimatur (2002)
    Печатът, ИК „Еднорог“, София (2004), прев. Христо Хаджитанев-младши (с CD)
  2. Secretum (2004)
    Тайната, ИК „Еднорог“, София (2007), прев. Христо Хаджитанев-младши
  3. Veritas (2006)
  4. Mysterium (2011)
  5. Dissimulatio (2017)

Серия „Салаи“ (Salaì)

  1. I dubbi di Salaì (2007)
  2. L'uovo di Salaì (2008)
  3. La Riforma di Salaì (2014)

Серия „Данте на Шекспир“ (Dante di Shakespeare)

  • Dante di Shakespeare. Amor ch'a nullo amato (2021)
  • Ahi, serva Italia! Dante di Shakespeare II (2022)
  • Dante di Shakespeare III. Come è duro calle (2023)


Източници

Бележки

  1. ↑ S. Berni, The Imprimatur case, Biblohaus 2009, cap. 1.
  2. ↑ Imprimatur // Посетен на 2023-8-19.
  3. ↑ Corriere della Sera, domenica 14 aprile 2002, с. 33
  4. ↑ Il mistero di Sorti e Monaldi, i Ken Follett italiani che non vengono pubblicati in patria, Corriere della Sera, 28 giugno 2013
  5. ↑ Il ritorno di Imprimatur in Italia: la censura è finita? // Посетен на 2023-8-19.
  6. ↑ „Imprimatur secretum, veritas mysterium. Unicum…” // Посетен на 2023-8-19.
  7. ↑ Monaldi e Sorti dopo “Imprimatur”: «Da Atto Melani al Salaì, così nascono i nostri romanzi»
  8. ↑ Marco Letizia, I Borbone di Spagna sul trono grazie a testamento falso, un libro lo svela, Corriere della Sera, 29 ottobre 2015
  9. ↑ Frankfurter Buchmesse 2006 zum vierten Mal mit Übersetzer-Zentrum // Посетен на 2023-8-19.
  10. ↑ Tracks and Treks in Translation Studies: Selected papers from the EST Congress, Leuven 2010. John Benjamins Publishing, 2013-08-22. ISBN 978-90-272-7142-6.
  11. ↑ Curzio Malaparte sotto accusa nel nuovo romanzo di Monaldi-Sorti
  12. ↑ Strega, presentato il romanzo «Malaparte. Morte come me»
  13. ↑ Premi ad honorem e serate celebrative l’Italia non si vergogna più di Malaparte
  14. ↑ «A Curzio Malaparte Premio Strega alla memoria»
  15. ↑ "Strega Come Me", un cocktail dedicato a Curzio Malaparte // Посетен на 2023-8-19.
  16. ↑ Fenomenologia del successo della “saga di Melani” di Monaldi e Sorti
  17. ↑ Apa off, I COLPI SEGRETI DELLO STATO, 21 юли 2017. Посетено на 19 август 2023 г.
  18. ↑ Forse in arrivo una fiction su Dante e la Divina Commedia! (Dante)
  19. ↑ Da Dante a Elsa Morante, ecco le fiction Rai del futuro // Посетен на 2023-8-19.
  20. ↑ Monaldi&Sorti, ecco il Dante di Shakespeare // Посетен на 2023-8-19.
  21. ↑ Monaldi & Sorti, in esclusiva il video di "Dante di Shakespeare" // Посетен на 2023-8-19.
  22. ↑ "Dante di Shakespeare" il film in cui l'intelligenza artificiale riporta in vita Gassman e Virna Lisi // Посетен на 2023-8-19.
  23. ↑ Cerimonia di premiazione della gara di street theatre "Ahi, serva Italia! – Dante di Shakespeare" // Посетен на 2023-8-19.
  24. ↑ Casa di Dante, la serata degli oscar street theatre // Посетен на 2023-8-19.
  25. ↑ "Guarda", anteprima del cortometraggio // Посетен на 2023-8-19.
  26. ↑ Premio 'Dante di Shakespeare', online bando per gara di teatro
  27. ↑ Reading su 'Dante di Shakespeare' fa tappa a Fermo il 4 aprile
  28. ↑ 'Shakespeare racconta Dante' a Senigallia il 14 marzo
  29. ↑ Salone del libro di Torino: le nuove scoperte su Dante
  30. ↑ Monaldi&Sorti, Dante inclusivo, un autogol preferirgli Boccaccio
  31. ↑ Dante 'era sui Sibillini quando iniziò la Divina Commedia'
  32. ↑ Dante: scoperto dove scrisse la Divina Commedia - 28/07/2024
  33. ↑ Dante e le Marche, scoperte alcune pergamene sul figlio del poeta
  34. ↑ Dalle pergamene dimenticate nuova luce sull’esilio di Dante
  35. ↑ Dante segreto, un'antica pergamena dimostra che il poeta si rifugiò sui monti Sibillini per scrivere la Divina Commedia
  36. ↑ Tommaso D'Aquino, la vera storia del santo "partenopeo": esce l'ultimo romanzo teatrale di Monaldi e Sorti (Solferino)
  37. ↑ Il Santo degli imbrogli
  38. ↑ Friars ‘rigged Vatican texts to show Thomas Aquinas in divine light’
  39. ↑ Dantedì: il rebus del codice matematico della Divina Commedia
  40. ↑ L’enigma matematico nascosto nella Divina Commedia

Външни препратки

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Monaldi & Sorti в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

     Портал „Италия“         Портал „Италия“          Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Литература“         Портал „Литература“