Филип Джиан

(автор)

Романи

Сваляне на всички:

По-долу е показана статията за Филип Джиан от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Филип Джиан
Philippe Djian 2009.jpg
Филип Джиан, 2009 г.
Роден 3 юни 1949 г. (68 г.)
Националност Флаг на Франция Франция
Активен период 1981 – досега
Жанр съвременни романи
Известни творби „37,2 сутринта” (1985)
Уебсайт http://philippedjian.free.fr/
Страница в IMDb
Филип Джиан в Общомедия

Филип Джиан (на френски: Philippe Djian) е популярен френски писател на романи за съвременното поколение.

Биография и творчество

Филип Джиан е роден на 6 юни 1949 г. в Париж, Франция, и е от арменски произход. Баща му е аранжор на витрини, а майка му домакиня. Той е най-големият от трима братя. Израства в столицата. На 6 години постъпва в лицея „Turgot“. На 14 години се сприятелява с новопристигналия в лицея Жером Екуир, който му предава страстта си към музиката и литературата. Заедно четат Селин и Фокнър, Бодлер и Рембо, заедно пишат помежду си. На 16 години се мести в апартамента на камериерката и започва нощен живот сред секс, алкохол и нощен живот.

През 1967 г. Филип Джиан, заедно с Жером Екуир, заминава за четири месеца за Съединените щати, където се записва за кратко в училище по журналистика, след което отиват в Колумбия. Там работят на различни временни работи – докер, продавач, редактор, и др. Пишат статии за вестници, по поръчка за събиране на „истории, събрани от проститутки, полицаи и хора в общността“, които намират по-късно място в разказа му „50 contre 1“.

Военната служба прекъсва тясната връзка между Филип и Жером. Тя е ограничена поради открита глухота в дясното му ухо. На 25 години се запознава с бъдещата си съпруга Ан-Мари, която е художник, и се установяват в Корбиери, където се ражда синът му Луи.

Във Франция Джиан също работи на различни временни места. Докато е на нощна служба за събиране на пътни такси в Ла Ферте-Бернар, той започва да пише, ползвайки пишеща машина, дадена му от приятел. Първото му произведение е разказът „50 contre 1“, който се харесва на Кристиан Барош, член на литературно жури. Разказът не е приет, но Барош го препоръчва на Бернар Баро, който току-що е открил своя собствена издателска къща, и той е публикуван през 1981 г.

През 1981 г. Филип вече живее във Фиту заедно със съпругата си. Продължаващ с намерените временни работи и подпомаган от брат си той пише първите си романи „Bleu comme l'enfer“ (Синьо като ада, 1983) и „Zone érogène“ (Ерогенни зони, 1984). Те не намират прием сред читателите поради новаторския подход в тях, но са приети добре от критиката. По това време се запознава с швейцарския певец Стефан Ейшер и пише текстове за негови песни.

През 1982 г. се ражда дъщеря му Клара, а през 1985 г. семейството му се мести в къща в Биариц, където пише следващите два романа. Успехът му като писател идва през 1985 г. с романа „37,2 сутринта“ и неговата екранизация през следващата година.

През 1989 г. семейството се мести в САЩ, в Мартас Винярд, на малък остров край Бостън, като първо живее в хотел, а после наема къща. Тук той написва „Crocodiles“, завършва „Échine“ и „Навън към себе си“.

Верен на своя свободен дух Джиан се мести през 1991 г. във Флоренция, Италия, където авторът пише „Sotos“. В следващите години настъпва важна промяна в живота му. Джиан пътува до Париж, тъй като издателската къща на Бернар Баро фалира и е продадена на „Фламарион“, с която той отказва да подпише договор.

Завръща се във Франция през 1994 г. и се установява в Бордо. Там написва своята трилогия (Assassins, 1994; Criminels, 1997; Sainte Bob, 1998).

През 2000 г. се мести отново в Лозана. Там пише „Vers chez les blancs“, като заглавието е взето „назаем“ от пътепоказател, паднал по време на снежна буря.

След пет години в Швейцария, Джиан се връща в Париж, родния му град, където писателят в живее в дом, собственост на Ватикана, и там пише следващите си романи от серията „Doggy bag“, вдъхновена от американски сериали като „Семейство Сопрано“.

През 2009 г. Джиан получава наградата „Жан Фростие“ за романа „Incidences“, а през 2012 г. печели наградата „Ентралие“ за романа „О ...“.

Възхваляван и оспорван от френската критика, Филип Джиан е „настолният“ писател на поколението, съзряло след бурните 60-те и 70-те, смятано от мнозина за наследник на бийт-културата. Книгите му са преведени на повече от 20 езика в много страни от света.

Произведения

Самостоятелни романи

  • Bleu comme l'enfer, 1983
  • Zone érogène, 1984
  • 37,2 сутринта, 37˚2 le matin, 1985
  • Проклета въртележка, Maudit manège, 1986 (продължение на „37,2 сутринта“)
  • Échine, 1989
  • Навън към себе си, Lent dehors, 1991
  • Sotos, 1993
  • Vers chez les blancs, 2000
  • Ça c'est un baiser, 2002
  • Frictions, 2003
  • Oh..., 2012 – награда „Ентралие“
  • Love Song (2013)
  • Chéri-Chéri (2014)

Серия „Асасини“ (Assassins)

  1. Assassins, 1994
  2. Criminels, 1997
  3. Sainte Bob, 1998

Серия „Доги баг“ (Doggy bag)

  1. Doggy bag, saison 1, 2005
  2. Doggy bag, saison 2, 2006
  3. Doggy bag, saison 3, 2006
  4. Doggy bag, saison 4, 2007
  5. Doggy bag, saison 5, 2007
  6. Doggy bag, saison 6, 2008

Серия „Нечистота (Impuretés)

  1. Нечистота, Impuretés, 2005
  2. Impardonnables, 2009
  3. Incidences, 2010

Разкази

  • 50 contre 1, 1981
  • Crocodiles, 1989
  • Lorsque Lou, 1992
  • Contes de Noël, 1996
  • Mise en bouche, 2003

Екранизации

  • 1986 Bleu comme l'enfer, филм по романа
  • 1986 Betty Blue, филм по романа „37,2 сутринта“
  • 2004 Ne fais pas ça!, съавтор на сценария за филма
  • 2011 Unforgivable, филм по романа „Impardonnables“
  • 2012 Krokodil, ТВ филм по новелата

Източници

Външни препратки