По-долу е показана статията за Найдхарт фон Ройентал от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Найдхарт фон Ройентал
Neidhart von Reuental
Codex Manesse Neidhart.jpg
Изображение на „Господин Нитхарт“
в Манески кодекс (ок.1300)
Роден 1180 г.
Починал 1247 г. (67 г.)
Професия поет, минезингер
Националност Флаг на Германия Германия
Найдхарт фон Ройентал в Общомедия

Найдхарт фон Ройентал (на немски: Neidhart von Reuental) (ок.1180-ок.1246) е поет от стар баварски рицарски род, прославен минезингер, възпяващ любовта и чувствените радости.

Творби

Найдхарт често използва грубовати мотиви от простолюдния живот, така нарушава установените поетически норми и става създател на жанра „дворцово-селска поезия“ [1], особено предпочитан сред изкушените в словото немски аристократи от късното Средновековие.

Найдхарт се прочува и като майстор на летни и зимни песни за селските танци на открито или в покоите на дворците за развлечение на владетелите и техните приближени. Смята се, че поетът взима участие в Петия кръстоносен поход през 1217 г. и там създава своите религиозни песни, упражнили голямо влияние върху следващите поколения творци.

Зимен танц по песен на Найдхарт

Признание

Личността на Найдхарт фон Ройентал се възпява в шванки и народни карнавални комедии от XIV до XVI век, които го представят като шегобиец и дяволит рицар. Самото име на поета крие една двусмислица – на старонемски диалект то означава „Лукавият от долината на скръбта“. Ройентал е герой и на анонимната народна книга в стихове „Найдхарт Лисицата“, а по време на Реформацията Ханс Закс го осмива в простодушните си „Сценки за Найдхарт“.

Найдхарт фон Ройентал е погребан в пищна гробница до южната страна на катедралата „Св. Стефан“ във Виена.

Лято, твоите разкошни дни

Лято, твоите разкошни дни защо ги няма:
тази люта зима носи болка и тъга.

Нямам и утеха от прекрасната си дама:
как ще минат тези дълги месеци сега,
щом от студ повехнаха в полето всичките цветя?
Птиците в гората са замлъкнали съвсем, забравили са песента.

ок. 1210 [2]

Източници и бележки

  1. Стихотворението „Майка и дъщеря“ в превод на Венцеслав Константинов
  2. „Лято, твоите разкошни дни“ от Найдхарт фон Ройентал, в превод на Венцеслав Константинов
Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки