Минчо Семов

(автор)

Послеслови

По-долу е показана статията за Минчо Семов от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Минчо Семов
български политолог
Роден
Починал
31 май 2006 г. (70 г.)
Научна дейност
Област Политология
Образование Софийски университет
Работил в ВИИ „К. Маркс“
Софийски университет
Политика
Партия БКП
Депутат IX НС   

Минчо Семов Генчев е български политолог, основател на академичната политология в България, заслужил деятел на науката.

Биография

Роден е на 12 юли 1935 г. в с. Тодорчета, Габровски окръг. Средното си образование завършва в Априловската гимназия в Габрово (1948 – 1953). През 1958 г. се дипломира по специалност „Философия“ във Философско-историческия факултет на Софийския университет. Специализира в Москва. Бил е секретар на Окръжния комитет на ДКМС в Габрово. В периода 1963 – 1967 г. е заместник-главен редактор на сп. „Младеж“. Минчо Семов е основател и пръв ръководител на Центъра за социологически изследвания на младежта (1968), което създава традициите на емпиричния социологически анализ в България.

През 1973 г. става доктор по икономическа социология с дисертационния труд „Потенциалната миграция на селската младеж“. Доцент е във ВИИ „К. Маркс“. През 1976 г. защитава дисертацията „Пропагандата в системата на обществения живот“ и получава научната степен доктор на философските науки. От 1977 до 1985 г. е политически сътрудник в апарата на ЦК на БКП, както и старши съветник в Държавния съвет на Народна република България.[1]

От 1978 г. до края на живота си Минчо Семов свързва преподавателската, научната и изследователската си дейност със Софийския университет. От 1981 г. е професор. В периода 1985 – 1989 г. е ректор на Софийския университет.

В Софийския университет чете курсовете Теория на политиката, Политическа социология, Политология – за студенти от специалностите „Политология“, „Социология“ и „Международни отношения“.

Приносът на Минчо Семов за институционалното и научно изграждане и утвърждаване на политологията като университетска наука в България е всеобщо признат. Отначало той създава и ръководи Лабораторията за изследване на политическия живот на българина в Софийския университет (1981). Тя е първото аналитично звено, изцяло посветено на систематичните политически изследвания в България. Проф. Семов е инициатор за създаването на специалността „Политология“ в Софийския университет (1985 – 1986) – първата академична институционализация на тази наука в България. Така България и Полша са единствените страни от Източния блок преди промените от 1989 г., в които се изгражда политологията като наука, съществуваща в академиите като алтернатива на т.нар. „идеологически дисциплини“. Проф. Семов е и пръв ръководител на създадената с негови усилия катедра в областта на политологията „Теория на политиката“ в Софийския университет (преименувана „Политология“ в 2002 г.). В този период се изследва и адаптира чуждестранния опит в преподаването на политологическите дисциплини, създават се първите научни кадри в новата област, фиксират се учебни планове, отношения с други науки и научни центрове и пр.

Семов е съосновател и първи заместник-председател на Българската асоциация за политически науки.

Умира на 31 май 2006 г.

Отличия

Отличен е с Орден „Народна република България“ II ст., Орден „Кирил и Методий“ I ст. и други отличия.

Библиография

Проф. Минчо Семов е автор на 14 монографии, сред които са основополагащите трудове:

  • Политиката – теория и история, моногр., София, Партиздат, 1984
  • Великите сили и българската национална драма, изследване, София, Интерпрес'67, 1991, 2 изд. 2001
  • Политология, изследване, София, Унив. изд. „Св. Кл. Охридски“, 1993
  • Победителят проси мир: Балканските войни 1912 – 1913, София, Унив. изд. „Св. Кл. Охридски“, 1995
  • Обречени победи: България в Първата световна война, София, Унив. изд. „Св. Кл. Охридски“, 1998
  • Теория на политиката, София, Софи-Р, 2000
  • Голгота и възкресение: бележки в черно и червено за турското робство и Българското възраждане, София, Софи-Р, 2003
  • „Пламъци от пепелта“, встъпителен анализ към първата част на изследването Българските градове през Възраждането, София, Унив. изд. „Св. Кл. Охридски“, 2004
  • Българските градове през Възраждането: историческо, социологическо и политологическо изследване, състав. Иванка Янкова и др.; науч. ред. М. Семов и др., София, Унив. изд. „Св. Кл. Охридски“, 2004

Източници

  1. Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 309

Външни препратки