Мишел Бютор

(автор)

По-долу е показана статията за Мишел Бютор от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Мишел Бютор
Michel-Butor.jpg
Мишел Бютор през 2002 г.
Роден 14 септември 1926 г.
Починал 24 август 2016 г. (89 г.)
Професия писател, поет, преподавател, критик
Националност Флаг на Франция Франция
Активен период 1958-
Жанр поезия, съвременен роман
Направление постмодернизъм, авангардизъм
Течение нов роман
Известни творби „Изменение“
НаградиРенодо
Съпруга Мари-Жо (1958-)
Уебсайт Страница в IMDb
Мишел Бютор в Общомедия

Мишел Бютор (на френски: Michel Butor) е френски поет и писател на произведения в жанра модерен роман. Член е на литературното течение „Нов роман“.

Биография и творчество

Мишел Мари Франсуа Бютор е роден на 14 септември 1926 г. в Монс ан Барьол, предградие на Лил, Нор, Франция. През 1929 г. семейството му се преселва в Париж, където отраства и учи, с изключение на 1939–1940 г., когато по време на войната са в Еврьо.

През 1947 г. завършва философия в Сорбоната. След дипломирането си преподава френски език в Египет (1948-1951), в университета в Манчестър (1951-1953), Солун (1954-1955), философия в Интернационалната школа в Женева (1956-57 и 1975-1991), и в редица градове в САЩ и Франция, до 1991 г., когато се пенсионира.

През 1958 г. се жени за Мари-Жо, с която имат три дъщери.

С първите си романи „Passage de Milan“ и „L'Emploi du temps“ се опитва да се откъсне от традиционната форма на класическия роман и да представи характера на съвременния свят. Той става един от представителите на авангардното литературно течение през 60-те г. във Франция, наречено „Нов роман“ (антироман). Заедно с автори като Натали Сарот, Ален Роб-Грийе, Клод Симон, допринася за развитието на новия литературен език и сюжетна структура на произведенията, характерни за жанра. Вторият му роман е удостоен с наградата „Фенеон“, за да продължи да твори в тази насока.

С романът си „Изменение“ от 1957 г. надскача рамките на литературното явления. За него е удостоен с наградата „Ренодо“. През 1970 г. романът е екранизиран в едноименния филм с участието на Морис Роне и Еманюел Рива.

През 1960 г. той обявява, че излиза от движението и започва да пише експериментална литература, първата творба, от която е „Mobile“ от 1962 г.

От 1970 г. започва да пише поетични творби, в които влага разбирането си за съвременната поезия.

През 2006 г. е удостоен с голямата награда за поезия, а през 2013 г. е удостоен с Голямата награда на Френската академия за цялостно творчество.

Мишел Бютор живее със семейството си в Люсенж, От Савоа.

Произведения

Самостоятелни романи

  • Passage de Milan (1954)
  • L'Emploi du temps (1956) – награда „Фенеон
  • La Modification (1957) – награда „Ренодо
    Изменение; Репертоари: Роман и есета, изд.: „Народна култура“, София (1987), прев. Силвия Вагенщайн
    Изменение, изд.: ИК „Колибри“, София (1999), прев. Силвия Вагенщайн
  • Degrés (1960)

Експериментални книги

  • Mobile: étude pour une représentation des États-Unis (1962)
  • Réseau aérien (1962)
  • Portrait de l'artiste en jeune singe (1967)
  • Matière de rêves: série de cinq ouvrages (1975-1985)

Серия „Геният“ (Le Génie du lieu)

  1. Le Génie du lieu (1958)
  2. Ou (1971)
  3. Boomerang (1978)
  4. Transit (1992)
  5. Gyroscope (1996)

Поезия

  • Hoirie-Voirie (1970)
  • Travaux d'approche (1972)
  • Catalogue d'Exposition de Georges Lauro (1979)
  • Envois (1980)
  • Exprès (1983)
  • A Fleur de Peau (1985)
  • Passages de Fleurs (1985)
  • Victor Hugo écartelé (1988)
  • Le fil à quoi tient notre vie (1996)
  • Don Juan
  • Zoo
  • Géographie parallèle (1998)
  • Dialogue avec Arthur Rimbaud (2001)
  • Au Rendez-vous des amis (2003)
  • Don Juan en Occitanie (2007)
  • Survivre (2010)
  • Les Temps suspendus (2010)
  • 24 Trièdres (2011)
  • Femmes de Courbet (2012)
  • Une nuit sur le Mont Chauve (2012) – с Мигел Барсело

Документалистика

  • Répertoire I à V (1960-1982) – награда на литературните критици
    Изменение; Репертоари: Роман и есета, изд.: „Народна култура“, София (1987), прев. Силвия Вагенщайн
  • Histoire extraordinaire: essai sur un rêve de Baudelaire (1961)
    Необикновена история: Есе за един сън на Бодлер, изд. „Регия“, Варна (1998), прев. Георги Ходжев
  • Retour du boomerang (1988)
  • Improvisations sur Flaubert (1989)
  • Improvisations sur Rimbaud (1989)
  • Icare à Paris ou les entrailles de l'ingénieur (1992)
  • L'utilité poétique (1995)
  • Improvisations sur Balzac (1998) – награда „Шатобриан
  • Neuf leçons de littérature (2007) – с Хлое Делом, Пиерет Флотио и Еди Кадур
  • Petite histoire de la littérature française (2008)
  • Improvisations sur Michel Butor: L'écriture en transformation (2014)

Екранизации

  • 1970 La modification
  • 1974 L'enchantement – ТВ филм

Източници

Външни препратки

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „ Michel Butor“ в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.