Жюл Лафорг (автор)

Биография

По-долу е показана статията за Жюл_Лафорг от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Жюл Лафорг
Jules Laforgue
Портрет от Франц Скарбина (1885)
Портрет от Франц Скарбина (1885)
Роден16 август 1860 г.
Починал20 август 1887 г. (27 г.)
Професияпоет
Националност Франция
Активен период1879 – 1887
Жанрлирика


СъпругаЛия Лий (1886 – 1887)
Жюл Лафорг в Общомедия
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Жюл Лафорг (на френски: Jules Laforgue) е френски поет символист.[1][2][3]

Биография и творчество

Жюл Лафорг е роден на 16 август 1860 г. в Монтевидео, Уругвай, в семейството на Шарл-Беноа Лафорг и Полин Лаколе, второто от единадесет деца.[1] Баща му работи първо като учител, а след това като банков служител. През 1866 г. семейството се премества обратно във Франция, в Тарб, родния град на баща му. През 1867 г. родителите му се връщат в Уругвай с деветте си по-малки деца, а Жюл и по-големия му брат Емил остават в семейството на братовчед. В периода 1868 – 1976 г. живее и учи в пансиона на гимназията в Тарб.[3][2]

През 1876 г. бащата му отвежда семейството си в Париж, където през 1877 г. майка му умира от пневмония. Жюл кандидатства неуспешно да следва и сам започва да чете великите френски автори и да посещава музеите на Париж. През 1879 г. баща му се разболява и се връща в Тарб, но Жюл остава в Париж. Същата година е публикувано първото му стихотворение в Тулуза. До края на годината публикува няколко стихотворения и е забелязан от известни автори. През 1880 г. се движи в литературните среди на столицата и става протеже на Пол Бурже, редактор на списание La Vie moderne. В този период е издадена и първата му стихосбирка „Карнавална вечер“.[2]

През 1881 г. посещава курс от лекции на Иполит Тен и развива голям интерес към живописта и изкуството. Същата година става секретар на Шарл Ефруси, богат колекционер, един от първите колекционери на импресионистично изкуство.[3] Импресионизма има пряко влияние върху развитие на Лафорг като поет, като прави опит да създаде литературен еквивалент на импресионизма. През 1881 г. пише романа „Стефан Василиев“ и подготвя нова стихосбирка, които не са издадени.[1]

В периода 1881 – 1886 г. живее в Берлин, като работи като френски четец за Августа императрица Августа, в ролята на културен съветник. Той е добре осигурен и може да твори свободно и пътува из Европа.[2] През 1886 г. е издадена стихосбирката му „Имитацията на Дева Мария на Луната“, която се счита за негов шедьовър.[3]

През 1886 г. се завръща във Франция и се жени в Лондон за англичанката Лия Лий, с която се запознава в Берлин.[3] Същата година неговата поезия е публикувана в La Vogue заедно с произведенията на Артюр Рембо. Повлиян от Уолт Уитман, Лафорг е един от първите френски поети, които пишат в свободен стих. Поезията му оказва едно от основните влияния върху Езра Паунд и младия Томас Стърнз Елиът.[1][3]

Жюл Лафорг умира в бедност от туберкулоза на 20 август 1887 г. в Париж.[1][3]

Произведения

  • Soir de Carnaval (около 1880)[1][2]
  • Stéphane Vassiliew (1881, публикуван през 1943)
  • Les Complaintes (1885)
  • L'Imitation de Notre-Dame la Lune (1886)
  • Moralités légendaires (1887)
  • Des Fleurs de bonne volonté (1890)
  • Derniers vers (1890)
  • Berlin, la cour et la ville (1922)
  • Triste triste (1967)
издадени на български език
  • Лунатик съм, пръскащ пяна… и др. стихотворения в сборника „Френска поезия“, изд.: „Народна култура“, София (1978), прев. Пенчо Симов
  • Един скептик на Рождество Христово; Романс за лошото време, сп. „Съвременник“ бр.2 (1999), прев. Валентин Панджаров
  • Цигарата (стихотворение), вестник. „Дневен труд“ (2005), прев. Кирил Кадийски
  • Лунно соло ; Пълнолуние ; Представете си за малко : стихотворения, „Литературен вестник“ бр.39 (2015), прев. Андрей Манолов

Източници

Външни препратки

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Jules Laforgue в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​