Разкази

Повести

Послеслови

По-долу е показана статията за Жозеф-Анри Рони-старши от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Жозеф Анри Оноре Бьокс
Henri Gatien Bertrand 2.jpg
Псевдоним Жозеф-Анри Рони-старши, Енакрио
Роден 17 февруари 1856 г.
Починал 11 февруари 1940 г. (83 г.)
Професия писател
Националност Флаг на Белгия Белгия
Флаг на Франция Франция
Активен период 1886 – 1935
Жанр научна фантастика
Направление твърда научна фантастика
Награди Кавалер на Ордена на Почетния легион


Повлиял на
Съпруга Гертруд Холмс (1890 – 1896)
Мария Борел (1900 – ?)
Уебсайт Страница в IMDb
Жозеф-Анри Рони-старши в Общомедия

Жозеф-Анри Рони-старши (на френски: Joseph-Henri Rosny aîné) е псевдоним на белгийско-френския писател Жозеф Анри Оноре Бьокс, автор на произведения в жанра научна фантастика и праисторически роман. Писал е и под псевдонима Енакрио (Enacryos). Той е сред основоположниците на модерната научна фантастика.

Биография и творчество

Жозеф-Анри Рони-старши е роден на 17 февруари 1856 г. в Брюксел, Белгия, в семейството на Йозеф Бьокс и Ирмин Тюбикс. Следва в Бордо научни изследвания свързани с математика, физика, химия и други природни науки.

През 1874 г. заминава за Лондон, за да работи в телеграфна компания. Там през 1880 г. се жени за Гертруд Холмс. През 1883 г. се мести при брат си в Париж. През 1890 г. е натурализиран като френски гражданин, без да се откаже от белгийското си гражданство.

В Париж започва да пише и се запознава с писателите Едмон дьо Гонкур и Алфонс Доде. Включва се активно в парижкия литературен живот и сътрудничи с много списания.

Първоначално пише съвместно с по-малкия си брат Серафим Джъстин Франсоа Бьокс под псевдонима J.-H. Rosny. След 1908 г. двамата се разделят и той приема псевдонима Рони-старши, а брат му Рони-младши. През 1886 г. самопубликуват първия си роман „Nell Horn de l'Armée du Salut“ създаден под влиянието на натурализма.

Създава няколко праисторически романа. През 1909 г. е издаден праисторическият му роман „Борба за огън“. През 1981 г. романът е екранизиран в едноименния филм с участието на Евърет Макгил и Рон Пърлман.

В романа си на вампирска тематика „La Jeune Vampire“ от 1911 г. описва вампиризма като наследствена генетична промяна, подход възприет от писателя Ричард Матисън в романа му „Аз съм легенда“.

В романа „Les Navigateurs de l'infini“ от 1925 г. за първи път въвежда термина „астронавт“.

През 1897 г. е удостоен с отличието Кавалер на Ордена на Почетния легион. През 1903 г., заедно с брат си, е включен в първото жури на наградата „Гонкур“ на Академия Гонкур. В периода 1926 – 1940 г. е президент на Академия Гонкур. Номиниран е за Нобелова награда за литература през 1926, 1928 и 1933 г.

Жозеф-Анри Рони-старши умира на 15 февруари 1940 г. в Париж, Франция.

На негово име през 1980 г. е учредена френска литературна награда за франкофонска научна фантастика – роман и разказ.

Произведения

  • Nell Horn de l'Armée du Salut (1886)
  • Les Xipéhuz (1887)
  • Tornadres (1888) – издаден и като „Le Cataclysme
  • La Légende sceptique (1889)
  • Vamireh (1992)
  • Tabubu (1893)
  • Un Autre monde (1895)
  • Les Profondeurs de Kyamo (1896)
  • Amour étrusque (1898) – като Енакрио
  • Les Femmes de Setnê (1903) – като Енакрио
  • L'Epave (1903)
  • La Guerre du Feu (1909)
    Борба за огън, изд.: „Отечество“, София (1986), прев. Венелин Пройков
  • La Vague rouge (1909)
  • La Mort de la Terre (1910)
    Смъртта на земята, изд.: ИК „Аргус“, София (1993), прев. Красимира Кочанов
  • La Jeune Vampire (1911)
  • Les Rafales (1912)
  • La Force mystérieuse (1913)
  • Le Trésor dans la Neige (1913)
  • Le Coffre fort (1913) Gallica
  • L'Aube du Futur (1916)
  • L'Énigme de Givreuse (1916)
  • Le Félin géant (1918)
  • La Grande Énigme (1920)
  • La Comtesse Ghislaine (1920)
  • L'Étonnant Voyage de Hareton Ironcastle (1922)
  • L'Amour d'abord (1923)
  • Les Autres Vies, les Autres Mondes (1924)
  • L'Assassin surnaturel (1924) (nouvelles)
  • La Terre noire (1924)
  • Les Navigateurs de l'infini (1925)
  • Les Femmes des autres (1925)
  • Le Trésor lointain (1926)
  • La Femme Disparue (1926)
  • Carillons et sirènes du Nord (1928)
  • Les Conquérants du Feu (1929)
  • Les Hommes-Sangliers (1929)
  • Helgvor du Fleuve Bleu (1929)
  • Au Château des Loups Rouges (1929)
    Замъкът на червените вълци, изд.: ИК „Фар“, София (1993), прев. Венелин Пройков
  • L'Initiation de Diane (1930)
  • Ambor Le Loup (1931)
  • La Sauvage Aventure (1932)
  • Un Voleur (1932)
  • Les Compagnons de l'Univers (1933)
  • Le Vampire de Bethnal Green (1935)

Екранизации

Източници

Външни препратки