По-долу е показана статията за Джонатан Лител от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Джонатан Лител
Jonathan Littell
Лител през 2007 г.
Лител през 2007 г.
Роден 10 октомври 1967 г. (51 г.)
Професия писател
Националност Флаг на САЩ САЩ
Флаг на Франция Франция
Активен период 1989 -
Жанр съвременен роман
Известни творби „Доброжелателите“ (2006)
Награди Гонкур“ (2006)

Уебсайт
Джонатан Лител в Общомедия

Джонатан Лител (на английски: Jonathan Littell) е билингвален (английски език/френски език) автор, живеещ в Барселона. Той израства във Франция и САЩ, и има двойно гражданство в двете страни.

На български език е преведена книгата му „Доброжелателите“ (на френски: Les Bienveillantes, 2006; на английски: The Kindly Ones, 2009), с която Лител печели „Гонкур[1][2] и Гранд При през 2006. За свои интелектуални и писателски ментори, оставили без съмнение отпечатък върху „Доброжелателите“, Литъл смята Маркиз дьо Сад, Морис Бланшо, Робърт Антелм и Жорж Батай. Някои критици наричат книгата „порно за Холокоста“, упреквайки я в преексплоатация и изопачаване на историческата тематика на Холокоста. Английският превод на романа е отличен и с наградата „Bad Sex in Fiction Award“ на списание Literary Review (2009).[3]

Биография

Роден е 10 октомври 1967 г. в Ню Йорк в семейството на автора на шпионски романи Робърт Литъл. Въпреки че баба и дядо му са евреи, емигрирали от Русия в САЩ в края на 19 век, Лител не определя себе си като евреин „по никакъв начин“ и е цитиран да казва: „за мен юдаизмът не е нищо повече от исторически фон“.[4]

Озовава се във Франция на тригодишна възраст, след което завършва част от образованието си в САЩ, където учи между 13-годишната и 16-годишната си възраст, преди да се върне във Франция, за да се дипломира с бакалауреат (френската матура). Следва в Йейлския университет, където се дипломира с бакалавърска степен през 1989 г.[5] По време на годините в Йейл завършва първата си книга, Bad Voltage, а по-късно среща Уилям Бъроуз, който оставя траен отпечатък върху него. След това е работил като преводач, пресъздавайки от френски на английски език творби на Маркиз дьо Сад, Морис Бланшо, Жан Жоне и Паскал Киняр.[6]

Между 1994 и 2001 г. работи за международната хуманитарна организация Action Against Hunger, като участва в мисии главно в Босна и Херцеговина, но и в Чечня, Демократична република Конго, Сиера Леоне, Кавказ, Афганистан и Москва. През януари 2001 г. е жертва на засада в Чечня, по време на която е леко ранен. През същата година решава да се концентрира върху проучванията за втората си книга, Доброжелателните. През това време работи и като консултант на хуманитарни организации.[7]

Произведения

Бележки

  1. Димитров, Георги П.. Американец грабна „Гонкур“. // Стандарт, 7 ноември 2006. Посетен на 4 май 2016. (на български)
  2. Американец взе наградата Гонкур. // Дарик News, 6 ноември 2006. Посетен на 4 май 2016. (на български)
  3. Американец получи наградата за най-лошо описание на секс за 2009. // Български фактор, 1 декември 2009. Посетен на 4 май 2016. (на български)
  4. Uni, Assaf. The executioner's song. // Haaretz, 30 май 2008. Архив на оригинала от 1 юни 2008. Посетен на 4 май 2016. (на английски)
  5. Alfred University. Best-selling author helps student from Chechnya attend Alfred University. // 8 април 2004. Посетен на 4 май 2016. (на английски)
  6. Lemonier, Marc. Les Bienveillantes décryptées. Le Pré aux Clercs, 2007. ISBN 978-2-266-18164-8. с. 249.
  7. Uni, Assaf. The executioner's song. // Haaretz, 30 май 2008. Архив на оригинала от 1 юни 2008. Посетен на 4 май 2016. (на английски)
  8. Джонатан Лител, „Из „Доброжелателните“, „Литературен клуб“, електронна публикация на 23 януари 2012 г. ((bg))
  9. Йордан Ефтимов, „Анатомия на мрака“, рец. във в. „Капитал“, 12 юни 2009. ((bg))
  10. Аглика Георгиева, „Циничен разказ за нацизма подлуди света“, рец. във в. „Новинар“, 26 април 2009. ((bg))
  11. „Трите Чечни на Джонатан Лител“, интервю на Ню Йорк Таймс, бълг превод – в. „Култура“, бр. 44 (2706), 21 декември 2012. ((bg))

Източници

Външни препратки

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Jonathan Littell“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.