Георги Марковски (автор)

Георги Борисов Марковски е български писател. Творчеството му е съсредоточено около проблемите на отношенията личност-време и творец-власт, синтезирайки традиционното и фолклорното с експерименталните техники на постмодернизма.

Биография

Георги Марковски е роден в село Василовци. Завършва начално образование в родното си село и гимназия в Лом (1959). Първата си публикация прави през 1956 г., а през 1959 г. приключва работата по първия си останал непубликуван роман. Завършва българска филология и философия в Софийския университет (1967).^[1]

Работи в окръжния комитет на ДКМС в Михайловград (1967-68), в химико-фармацевтичния завод „Фармахим“ в София (1968-69). Редактор (1970-73) във вестник „Студентска трибуна“, завеждащ редактор в издателство „Народна младеж“ (1973-79), заместник-завеждащ отдел „Култура“ във вестник „Работническо дело“ (1979-80), завеждащ отдел „Белетристика“ в списание „Септември“ (1981-86) и заместник-главен, по-късно главен редактор на списание „Отечество“ (1986-90). Директор на основаната от него Издателска къща „Сребърен лъв“ до смъртта си (1991-99).^[1]

Член на Съюза на българските писатели от 1978 г., два пъти носител на годишната му награда – за романа „Хитър Петър“ за 1978 г. и за сборника философски фрагменти „Христоматия за двама“ за 1996.^[1]

Творчество

Марковски навлиза в българската художествена проза с няколко сборника с новели, разработващи нравствено-етичните проблеми на човека от II половина на ХХ век. Те открояват особеностите на наративната му поетика – доминация на художествената фикция през преход от битово-реалистичния към условно-алегоричния изказ, подчертан стремеж към експеримент с традиционните културни и художествени модели (сюжети, стилове, похвати, идеологеми), разискване на една основна теза чрез прякото авторово присъствие в текста, което организира разнороден художествен материал („Приказка за щастието“, „Повест за Истатко Бирков“ и други).^[2]

По-късно Марковски се насочва към романното повествование. Романите „Хитър Петър“ и „Разказвачът и Смъртта“ изследват – първият в исторически, вторият в съвременен план, автономността на таланта във взаимоотношенията му с властта. Те провокират традиционния рецептивен хоризонт на читатели и литературни критици, предизвикват остра полемика във връзка с утвърждаването на един нов подход в съвременната българска белетристика: концептуално-философско изграждане на наративния текст посредством пародийното, притчово-алегорично пресемантизиране на културно-историческата традиция. Това са романи на усложнения полифоничен изказ, конструиран чрез използването на различни художествени системи и културни кодове с оглед по-цялостното осветляване на поставената тема. В „Хитър Петър“ се преобръща фолклорната и средновековно християнската традиция (цитати, образи, технически конструкции), за да се обогати художественият и социалноисторическият образ на един национален герой, да се потърсят нови измерения на духовните корени на нацията. В „Разказвачът и Смъртта“ целенасочено се демаскира митологемата за „елитарното“ изкуство.^[2]

Марковски е автор на сборник с етнографски разкази за деца „Селски календар“, на книгата „Достойно ест“ – личен прочит на класици от българската литература, на „Триножник“ – опит за лична равносметка на автора.^[2]

Публикува в периодичния печат интервюта, литературни рецензии, публицистични материали. Романът на Марковски „Хитър Петър“ е преведен на немски, руски и унгарски език. Отделни негови новели са публикувани в Англия, Индия, Мексико, Унгария, Чехия и други страни.^[2]

Библиография

• „По желязната стълба“ (новели). София: Народна младеж (библиотека „Смяна“), 1971
• „Успоредни светове“ (новели). София: Народна младеж, 1975
• „Хитър Петър“ (роман). Пловдив: Христо Г. Данов, 1978
  • „Хитър Петър“, второ издание. Пловдив: Христо Г. Данов, 1980
  • „Der schlaue Peter“. Roman. Aus dem bulgarischen von Egon Hartman. Berlin: Verlag „Volk und Welt“, 1981
  • „Хитър Петър“, трето издание. Пловдив: Христо Г. Данов, 1985
  • „Хитър Петър“, четвърто издание. София: Български писател“, 1988
  • „Хитрый Петр“. Роман. Перевод с болгарского Татьяна Нанчева. София: София-Прес, 1990
  • „Huncut Petar“, forditotta es az utoszot irta Szondi Gyorgy. Budapest: Krater, 1997
  • „Хитър Петър“, пето издание. Велико Търново: Слово (поредица „Нова българска литература“), 2002
• „Както за праведен, тъй и за грешник“ (новели). Варна: Георги Бакалов, 1978
• „Селски календар. Книга за земеделски работи, за народни празници и за детски игри“ (разкази). София: Отечество, 1980
  • „Селски календар. Книга за земеделски работи, за народни празници и за детски игри“, второ поправено издание. София: Отечество, 1987
• „Кълна се в Лукавия“ (новели). Варна: Георги Бакалов, 1981.
  • „Кълна се в Лукавия“, второ поправено издание. София: Народна младеж (библиотека „Прилив“), 1987
• „Разказвачът и Смъртта“ (роман) Варна: Георги Бакалов, 1985
• „Достойно ест. Похвално слово за българската литература“ (есета). Пловдив: Христо Г. Данов, 1986
• „Триножник“ (публицистика). София: Христо Ботев, 1990
• „Христоматия за двама. Размисли за живота и смъртта, за литературата и за себе си“ (фрагменти). София: Сребърен лъв, 1996
• „Апокриф за Вавилонската кула“ (пиеса за четене). София: Балкани (поредица „Книга с автограф“), 1998
• „Вътрешен емигрант“ (сборник интервюта по националния въпрос). София: Балкани (библиотека „Избрани интервюта“), 2001
• „Кардиограми. Дневник (10 ноември 1989-30 декември 1992). Библиография на Георги Марковски“. София: Сребърен лъв, 2003

Бележки

Външни препратки

• Произведения на Георги Марковски в Моята библиотека
• „Разговор на Стоян Петков с писателя Георги Марковски“, в-к „Литературен форум плюс“, бр. 10
• Борис Данков, „Разказвачът, надеждата и... смъртта“, в-к „Дума“, 4 февруари 2006
• Критика за Георги Марковски в Литернет
• Георги Марковски в Литературен свят

Нормативен контрол CONOR.BG ISNI LCCN VIAF WorldCat