По-долу е показана статията за Дубравка Угрешич от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Дубравка Угрешич
Dubravka Ugresic 2006.jpg
Дубравка Угрешич през 2006 г., Варшава
Родена 27 март 1949 г. (69 г.)
Професия литературовед, писател, преводач
Жанр роман, есе
Направление постмодернизъм
Уебсайт Страница в IMDb

Дубравка Угрешич (на хърватски: Dubravka Ugrešić) е известна хърватска и нидерландска писателка от български произход.

Биография

Дубравка Угрешич е родена в Кутина, Хърватия, Социалистическа федеративна република Югославия през 1949 г. Нейният баща е хърватин, а майка ѝ е българка, родена в Бургас.

До започването на войната в Хърватия в началото на 1990-те години Дубравка Угрешич работи в Института по теория на литературата в Загреб, а нейните основни научни интереси са свързани с руската литература на ХХ век, на която същевременно е и преводач. Сред най-известните ѝ преводи са на Даниил Хармс и Борис Пилняк, както и антологията на алтернативната руска проза „Шамар в ръката“ (1988).

„Щефица Цвек в лапите на живота“ („Štefica Cvek u raljama života“, 1981) – иронична постмодернистична проза, свободно заиграваща се с клишета и стереотипи на тривиалната литература и култура – е първият ѝ писан преди емиграцията роман, който ѝ донася известност и скоро е филмиран. Следващият роман, който ѝ донася голямо признание, е „Форсиране на романа река“, за който е отличена с НИН-ова награда през 1988 година.

След пламването на югославските войни през 1991 г. се опитва да заеме неутрална позиция между сърбите и хърватите, което не се приема от мнозина хървати. Дори есеистът и романист Антун Шолян, познат със сдържаността си по етническите спорове, но същевременно и с близостта си до управляващите кръгове, в статията „Хърватски феминистки изнасилват Хърватия“ реагира отрицателно на нейната позиция. В ситуацията на все по-невъзможен диалог в разпадащата се държава през 1993 г. тя предпочита да избере доброволната емиграция. Както пише във въвеждащото есе към книгата си с антиполитически есета „Култура на лъжата“ (1996):

„На писателите - ако не станат военноподпалвачи, политически лидери, патриоти спекуланти или инкасатори на чуждото нещастие - им остава, струва ми се, само самоотбраната с бележки.“[1]

Угрешич живее в Амстердам. Нейната първа публична изява в Хърватия след самоналоженото изгнание е през 2004 г. (при представянето на романа „Министерството на болката“). Угрешич редовно посещава Хърватия, но не е изявила намерение да живее и работи там.

Книги

  • Малък пламък (за деца, 1971)
  • Филип и щастието (за деца, 1976)
  • Поза за проза (1978)
  • Щефица Цвек в лапите на живота (1981)
  • Животът е приказка (1983)
  • Домашни духове (за деца, 1988)
  • Форсиране на романа-река (1988)
  • Американски речник (1993)
  • Културата на лъжата – антиполитически есета (1995)
  • Музеят на безусловната капитулация (1998)
  • Четенето забранено (2001)
  • Министерството на болката (2004)
  • Няма никой вкъщи (2007)
  • Баба Яга снесе яйце (2008)

На български език са публикувани 8 нейни романа и есеистични книги, както и интервюта и откъси от нейните книги в редица периодични издания.

Награди

Угрешич има много награди и международно признание за творбите си.

В бивша Югославия получава наградите „Джалски“, „Меша Селимович“, НИН-ова награда и наградата на Загреб.

Отличена е също с:

  • Европейска награда за есе
  • Награда на Берлинската академия по изкуствата „Хайнрих Ман“
  • Европейска награда за есеистика „Шарл Вейон“ (Швейцария) за най-добра есеистична книга (1996) (за „Културата на лъжата“)
  • Австрийската държавна награда за европейска литература
  • Нидерландска награда на съпротивата (1997)
  • Немската награда на „Зюдвест Функ“ (1998)
  • Литературната награда „Ферония“ на италианския град Фиано

Източници

  1. Дубравка Угрешич, „Култура на лъжата“. Превод Жела Георгиева, ИК „Стигмати", 1999.

Външни препратки