По-долу е показана статията за Димитър Коруджиев от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Димитър Коруджиев
Роден 26 декември 1941 г. (76 г.)
Националност Флаг на България България
Жанр разказ, роман, есе
Известни творби „Градината с косовете“, „Домът на Алма“
НаградиПаница“ (1995)

Димитър Георгиев Коруджиев е български писател, автор на романите „Градината с косовете“ и „Домът на Алма“.

Биография

Димитър Коруджиев е роден в София на 26 декември 1941 г. Завършва гимназия (1959) и българска филология в Софийския държавен университет (1966). Работи като редактор в отдел Култура на в. „Труд“ (1966-1972), във в. „Народна култура“ (1972-1974), в отдел Белетристика на сп. „Пламък“ (1974-1976), в издателство „Български писател“ (1976-1989), а след 1989 г. - в сп. „Съвременник“ и в. „Демокрация“. Вестник „Демокрация“ е създаден в дома му от група известни писатели и журналисти през зимата на 1989-90 г.[1] От 1990 до 1997 г. води седмична есеистична рубрика във в. „Демокрация“.

Първата му публикация е във в. „Пулс“ през 1965 г.

Автор е и на пиесите „Омагьосаният кръг“ и „Стаята“, поставени в театър „София“ (1979-1981).

Общественик, участник в дисидентските групи през 1988-89, един от основателите на СДС, член на НСРТ (1997-2001)[2], председател на Движение „Християнско възраждане“.

Постоянен председател на журито на наградата за къс разказ „Рашко Сугарев“.[3][4][5][6][7][8][9][10][11]

Носител на президентския орден „Св. св. Кирил и Методий“ с огърлие „за особено големи заслуги в областта на културата“. Носител е на две награди на Министерство на културата, награда на Министерство на образованието, годишна награда на Съюза на българските писатели и други литературни награди. Последната от тях е специалната награда на Портал Култура за 2015 г. „За неговия изключителен принос към модерната българска проза и възвръщането и „по пътя на душата“.[12]

Носител на националната журналистическа награда „Паница“ (в категория коментар/проблемна статия) на Фондация „Свободна и демократична България“ (1995).[13]

Библиография

Художествена проза

  • 1972 – „Ще мине време“ (разкази)
  • 1974 – „Коридори в дъжда“ (повест)
  • 1975 – „Нощната улица“ (разкази). София: Български писател, 132 с.
  • 1976 – „Остров от тишина“ (разкази и новели). Варна: Георги Бакалов, 109 с.
  • 1978 – „Подозрението“ (повест). София: Народна младеж, 120 с.
  • 1980 – „Невидимият свят“ (разкази). София: Български писател, 142 с.
  • 1981 – „Мигът преди здрачаване“ (разкази и новели). София: Профиздат, 200 с.
  • 1984 – „Градината с косовете. Из спомените на вечния редник“ (роман). София: Военно издателство, 110 с.
  • 1986 – „Домът на Алма. Шведски записки“ (роман). София: Български писател, 197 с.
  • 1988 – „Къща под наем“ (роман). София: Профиздат, 149 с.
  • 1992 – „Десет години по-късно“ (роман). София: Слънце, 104 с.
  • 1995 – „Преди да се умре: Фантазия за Сашо Сладура“. (роман) София: Литературен форум, 1995, 152 с.
  • 2008 – „1989“ (роман)[14], [15]

Есеистика

  • 1974 – „Този чудесен ритъм“ (очерци)
  • 1979 – „Болката, когато е прекрасна“ (есеистични фрагменти). Варна: Георги Бакалов, 135 с.
  • 1991 – „Пуснете слънчевата светлина. 77 есета от в. „Демокрация“ (политически есета). София: Златорог, 168 с.
  • 1995 – „Християнската свобода“ (есета)
  • 1995 – „Пътят на душата“ (есета). София: УИ "Св. Климент Охридски", 186 с.
  • 1999 – „Всичко е история“ (есета)
  • 2001 – „Тайнствения бард“ (есета)
  • 2003 – „Разговор за Бога“ (православни фрагменти)
  • 2004 – съавтор на книгата "Християнска етика" заедно с Д. Киров и Д. Свиленов, излязла в половинмилионен тираж след многократно преиздаване (безплатно разпространение). През 2016 г. книгата излиза на френски и се разпространява в християнски училища във Франция и Белгия.

За деца и юноши

  • 1980 – „Градското джудже“ (повест за деца). София: Отечество, 88 с.
  • 1982 – „Приключение на таванския етаж“ (роман за деца и юноши)
  • 1983 – „Крадци на книги“ (повест за деца). София: Отечество, 160 с.
  • 2005 – „Жития за православни светци, разказани за деца“
  • 2015 – „Спасеното семейство – Християнски роман за деца“

Преводи на творби на Димитър Коруджиев

Негови книги са преведени на гръцки, немски (Австрия и Германия), румънски, руски, унгарски, френски, английски (САЩ).

Бележки

  • Сабина Беляева, „Димитър Коруджев“. – В: Речник по нова българска литература, София: Хемус, 1994, с.189.
  1. Стефан Продев бил гласен за главен на в. „Демокрация“. // frognews.bg, 2015. Посетен на 2015-03-06.
  2. Юлиана Методиева, „Обсесиите на един светец, в. „Култура“
  3. 10-и юбилеен конкурс „Рашко Сугарев“, НДФ „13 века България“, 13 април 2007 г.
  4. Наградите за къс разказ на името на „Рашко Сугарев“, НДФ „13 века България“, 24 април 2008 г.
  5. Награди на името на покойния писател Рашко Сугарев, НДФ „13 века България“, 24 април 2009 г.
  6. ХIII издание на Национален конкурс за къс разказ „Рашко Сугарев“, НДФ „13 века България“, 22 април 2010 г.
  7. „Връчване на наградата „Рашко Сугарев“ за 14-ти път“, НДФ „13 века България“, 19 април 2011 г.
  8. „Връчване на наградата „Рашко Сугарев“ за 2012 година“, НДФ „13 века България“, 2 май 2012 г.
  9. „Връчване на наградата „Рашко Сугарев“ за 2013 година“, в. „Култура“, 26 април 2013 г.
  10. „Трима млади автори с награда „Рашко Сугарев – 2014“, НДФ „13 века България“, 24 април 2014 г.
  11. „Трима млади автори с награда „Рашко Сугарев – 2014“, НДФ „13 века България“, 24 април 2015 г.
  12. „Портал „Култура“ връчи годишните си награди за принос в областта на литературата и хуманитаристиката през 2014 г.“, електронен бюлетин „Културни новини“, 01.11.2015 г.
  13. Есето е възпроизведено в юбилеен брой на в. „Литературен форум“ по случай 70-годищнината на Димитър Коруджиев — виж „Литературен форум“, бр. 1 (543), 2012 г., с. 9.
  14. Вихрен Чернокожев, „Димитър Коруджиев – мисъл и воля за смисъл“, отзив на сайта „Свободата“, 31 януари 2012 г.
  15. Деян Енев, „Димитър Коруджиев написа сензационен роман“, отзив във в. „Политика“, 16 януари 2009 г.

Външни препратки