Биография

По-долу е показана статията за Давид Фоенкинос от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.

[±]
Давид Фоенкинос
David Foenkinos
френски писател
Давид Фоенкинос през 2014 г.
Давид Фоенкинос през 2014 г.
Роден
Националност Франция
Работилписател
Литература
Период2002 –
Жанровероман, драма
Дебютни творбиИнверсия на слабоумието (2002)
Известни творбиДеликатността (2009)
Шарлот (2014)
Награди„Франсоа Мориак“ (2002)[1]
„Ренодо“ (2014)
„Гонкур на лицеите“ (2014)
ПовлиянУди Алън
Семейство
Уебсайт
Давид Фоенкинос в Общомедия

Давид Фоенкинос (на френски: David Foenkinos) е френски писател, киносценарист и режисьор. Книгите му са преведени на 40 езика.

Биография и творчество

Давид Фоенкинос на наградите FNAC през 2012 г.

Давид Фоенкинос е роден на 28 октомври 1974 г. в Париж. Следва литература и музика в Париж. Романът му Деликатност (2009) се превръща в бестселър във Франция.[2] През декември 2011 г. по екраните тръгва филм по романа, с Одри Тоту в главната роля.[3]

През 2014 г. Фоенкинос печели наградата „Ренодо“ за романа си Шарлот.[4]

Има номинации за наградата Сезар за най-добър филм и най-добър адаптиран сценарий – за Деликатност. Други негови екранизирани романи са: Спомените (2011), Je vais mieux (2013) и Загадката Анри Пик (2016).

Библиография

Романи

  • Inversion de l'idiotie: de l'influence de deux Polonais, Gallimard, 2002 (награда „Франсоа Мориак“)[1]
    „Инверсия на слабоумието“. Превод от френски Георги Ангелов. София: Пулсио, 2008, 214 с.
  • Entre les oreilles, Gallimard, 2002
  • Le Potentiel érotique de ma femme, Gallimard, 2004 (награда „Роже Нимие“)
    „Еротичният потенциал на жена ми“. Превод от френски Георги Ангелов. София: Пулсио, 2006, 153 с.
  • En cas de bonheur, Flammarion, 2005.
    „В случай на щастие“. Превод от френски Георги Ангелов. София: Пулсио, 2007, 188 с.
  • Les Cœurs autonomes, Grasset, 2006
    „Независими сърца“. Превод от френски Георги Ангелов. София: Пулсио, 2009, 124 с.
  • Qui se souvient de David Foenkinos?[5], Gallimard, 2007 (награда „Жан Жионо“)
    „Кой си спомня за Давид Фоенкинос“. Превод от френски Георги Ангелов. София: Пулсио, 2011, 198 с.
  • Nos séparations, Gallimard, 2008; Folio, 2010
  • La Délicatesse, Gallimard, 2009
    „Деликатност“. Превод от френски Георги Ангелов. София: Колибри, 2014
  • Bernard, Les éditions du Moteur, 2010
  • Lennon, Plon, 2010
  • Le petit garçon qui disait toujours non, Albin Michel Jeunesse, 2011
  • Les Souvenirs, Gallimard, 2011
  • Le Saule pleureur de bonne humeur, Albin Michel Jeunesse, 2012
  • Je vais mieux, Gallimard, 2013
  • La Tête de l'emploi (Richard), J'ai Lu, 2014
  • Charlotte, Gallimard, 2014 (награда „Ренодо“, награда „Гонкур на лицеите“)
  • Le Mystère Henri Pick, Gallimard, 2016
    Загадката Анри Пик, изд.: ИК „Колибри“, София (2018), прев. Георги Ангелов
  • Семейство Мартен,София: Колибри, 2024, Пр.Г. Ангелов,ISBN 9786190213796

Сборници с разкази

  • Bernard. Ed. du Moteur 2010

Сценарии за филми

  • Une histoire de pieds. Късометражен. 2006, 12 min
  • La délicatesse. Пълнометражен. 2011, 108 min (режисьори: Давид Фоенкинос и Стефан Фоенкинос)
  • Le mec de la tombe d'à côté. Телевизионен. 2016 (по романа на Катарина Масети Мъжът от съседния гроб; режисьор е Аньес Обадиа)
  • Jalouse. Пълнометражен. 2017, 102 min (режисьори: Давид Фоенкинос и Стефан Фоенкинос). Филмът има номинация за Сезар за най-добра актриса (Карин Виар)
  • Lola et ses frères. Пълнометражен. 2018 (режисьор: Жан-Пол Рув)

Театрални пиеси

  • Célibataires. Flammarion, 2008
  • Le plus beau jour. Flammarion, 2016

Комикси

  • Pourquoi tant d’amour? (2 тома). Emmanuel Proust, 2004

Книги за деца

  • Le petit garçon qui disait toujours non. Albin Michel Jeunesse, 2011
  • Le saule pleureur de bonne humeur. Albin Michel Jeunesse, 2012

Източници

  1. ↑ а б Prix François-Mauriac, сайт на Френската академия ((fr))
  2. ↑ Swedish Delicacy, Book Around The Corner, May 23, 2011. ((en))
  3. ↑ Claire Devarrieux, Un vrai baiser de cinéma, Libération.fr, 3 mars 2011. ((fr))
  4. ↑ Raphaëlle Leyris. Prix Renaudot: David Foenkinos récompensé pour „Charlotte“ // Le Monde, 5 ноември 2014. ((fr))
  5. ↑ Qui se souvient de David Foenkinos? на сайта на издателство Галимар ((fr))

Външни препратки

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни